3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С., 30.01.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр.д. № 750 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 29 442 от 15.11.2012 г. на Н. Г. М. от [населено място], срещу определение № 3254 от 2.11.2012 г. по ч.гр.д. № 2680/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отказано възстановяване на срок за отстраняване нередовностите на касационна частна жалба вх. № 25166 от 2.10.2012 г. срещу определение № 2683 от 14.09.2012 г., постановено по същото дело.Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения, изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска, намира че същата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да отхвърли молбата на жалбоподателя по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на срок, въззивният съд е посочил, че съобщението за отстраняване нередовностите по частната му касационна жалба е получено от жалбоподателя на 12.10.2012 г., като в определения едноседмичния срок същите не са били отстранени, поради което с разпореждане № 9195 от 26.10.2012 г. същата е върната. Съдът се е позовал на чл.64, ал.3, предл.2 ГПК, постановяващ че „не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие“, с оглед на което е преценил, че жалбоподателя е могъл да поиска удължаване на срока, с оглед заявеното в молбата, че за краткия срок е бил затруднен да формулира основания за допустимост на частната касационна жалба. Посочено е и, че жалбоподателят не е навел твърдения и не е ангажирал доказателства, възпрепятствали го да предприеме мерки за отстраняване на допуснатите нередовности, което е мотивирало отказа да се уважи молбата за възстановяване на пропуснатия срок.
Определението е правилно.
Отказът е мотивиран на две основания – липса на доказателства, обусловили пропускането на срока и неизползваната от жалбоподателя възможност, да поиска удължаване на срока за тяхното изпълнение – изискване на чл.64, ал.3 ГПК при неизпълнението на което не се допуска възстановяване на срок.
По изложените съображения, определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съдът констатира, че е приложена частна жалба вх. № 27980 от 31.10.2012 г., подадена от Н. Г. М. срещу разпореждане № 9195 от 26.10.2012 г. по ч.гр.д. № 2680/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Същата не е администрирана, поради което следва да се върне на Пловдивския окръжен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия съобразно разпоредбата на чл.275 и 276 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3254 от 2.11.2012 г. по ч.гр.д. № 2680/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Изпраща делото на Пловдивския окръжен съд за извършване на съответните съдопроизводствени действия по частна жалба вх. № 27980 от 31.10.2012 г., подадена от Н. Г. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :