7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 04.03.2020 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3726 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№6377/14.05.2019г., подадена от П. Ф. С. чрез процесуалния му представител адв.Е. Н., срещу решение №80/19.03.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от П. Ф. С. против С. Н. С. и Г. Д. С. иск за признаване за установено, че П. Ф. С. е собственик на ? ид.част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………., с предназначение жилище, апартамент, с площ 65.21кв.м., с адрес [населено място], [улица], ет.8, ап.20 и по касационна жалба с вх.№9526/18.07.2019г., подадена от П. Ф. С. чрез процесуалния му представител адв.Е. Н., срещу решение №179/06.06.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г., с което е оставено без уважение искането на адв.Е. Н., като пълномощник на П. Ф. С., да бъде допълнено решението по делото по направено възражение относно невъзможността на доверителя ? да придобие собствеността върху ? ид.част от процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство, поради влязло в законна сила съдебно решение.
В изложението към подадената касационна жалба с вх.№6377/14.05.2019г. се поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на решение №80/19.03.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
1.Следва ли в дело за делба дяловете на съделителите да не се изравняват парично, а да се извършва прехвърляне на право на собственост на идеални части от имота;
2.Следва ли да бъде във формата на нотариален акт договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу алеаторно задължение за гледане и издръжка, сключен при съдебна спогодба.
Касаторът поддържа, че поемането на подобно задължение от съделител не може да се разглежда като форма на уравняване на дяловете на останалите съделители, тъй като съгласно изрично предвиденото в чл.69, ал.2, изречение второ ЗН неравенството в дяловете се изравнява в пари. Счита, че противоречието между теорията и практиката на съдилищата по този въпрос води до неперфектна защита на правата на страните в съдебния процес и така утвърждаващата се съдебна практика съставлява съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което следва закономерно да се предотврати с постановяване на правилно и законосъобразно решение, при постановяване на което се вземат предвид и обсъждат всички доказателства, събрани от страните в хода на съдебното производство, а не да се възприемат само определени от съда факти и обстоятелства.
В писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. Д. С. и С. Н. С. изразяват становище, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
В изложението към подадената касационна жалба с вх.№9526/18.07.2019г. се поддържа, че са налице основания за допускане до касационно обжалване на решение №179/06.06.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че при постановяването на това решение въззивният съд се е произнесъл по имащия значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото въпрос при непроизнасяне на съда по поставен във въззивната жалба въпрос – невъзможност да се придобие собствеността върху ? ид.част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство поради влязло в законна сила решение, следва ли да се уважи искането за допълване на решението.
Ответниците по касационна жалба Г. Д. С. и С. Н. С. не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
По реда на чл.124, ал.1 ГПК П. Ф. С. е предявил срещу С. Н. С. иск за признаване за установено, че е собственик на ? идеална част от апартамент №20 с площ от 65.21кв.м., находящ се в [населено място], [улица], етаж 8. Поддържа, че с ответника са наследници на общия наследодател С. Ф. И., починала на 22.04.1997г., която била тяхна баба, като приживе между нея, сина ? Ф. С. Н. /баща на П. Ф. С./, дъщеря ? П. С. Н. и внука ? С. Н. С. е сключена съдебна спогодба относно подялбата на апартамента по гр.д.№1713а/1993г. по описа на РС-Стара Загора, като апартаментът бил поставен в дял на С. Н. С. и за уравнение на дяловете същият поел задължение за всестранни грижи за всеки от останалите съсобственици до края на живота им. Счита, че тази спогодба е нищожна, тъй като не е била спазена изискуемата от закона нотариална форма за разпореждане с право на собственост.
След проведено производство по реда на чл.304 ГПК като ответник в производството е конституирана и Г. Д. С., съпруга на първоначалния ответник С. Н. С..
Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че в случая предвидената от закона форма е спазена, както и че спогодбата е действителна.
С обжалваното решение №80/19.03.2019г. е прието, че предявеният установителен иск е неоснователен.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че П. Ф. С., като наследник на своя баща Ф. С. Н., починал на 26.01.1997г., заедно с неучастващата по делото С. Ф. С., е наследник по закон на С. Н. И., починал на 13.02.1986г., на С. Ф. И., починала на 22.04.1997г., както и на П. С. Н., починала на 20.06.2009г. Наследник на С. Н. И., С. Ф. И. и П. С. Н. е и С. Н. С..
За безспорно е прието, че процесният недвижим имот е бил собственост на С. Н. И., а след неговата смърт е наследен от преживялата съпруга С. Ф. И., дъщеря П. С. Н., син Ф. С. Н. и внук С. Н. С., като наследник на починалия на 03.12.1979г. Н. С. Н., син на общия наследодател.
Прието е, че по силата на съдебна спогодба по гр.д.№1713а/1993г. по описа на Старозагорския районен съд, наследниците на С. Н. И. са се споразумели процесният недвижим имот да бъде поставен в дял на С. Н. С., като за уравнение на дяловете на останалите съделители същият е поел задължение за всестранни грижи за всеки един от тях до края на живота им. Взето е предвид, че протоколът от откритото съдебно заседание по гр.д.№1713а/1993г. е подписан от съделителите и съда, след което спогодбата е одобрена от съда.
Въз основа на така установените факти от правна страна въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на П. Ф. С. за нищожност на съдебната спогодба. Изложени са съображения, че договорът за издръжка и гледане, каквото е съдържанието на престацията на С. Н. по спогодбата, е винаги възмезден, като по силата на този договор С. Н. е получил частта на съделителите от съсобствеността, което е основание, за да се прехвърли имотът чрез спогодбата, но съделителите са получили реален материален еквивалент – всестранните грижи, които също се оценяват в пари.
Взето е предвид, че ако стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба-спогодба, следва да съдържат клауза за начина, по който се извършва уравняването. Изложени са съображения, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобственото имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл.69, ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява в пари или имот. Прието е, че не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик, както и че договорът, респ. съдебната делба-спогодба ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Прието е, че за валидността на спогодабата в частта досежно поетите задължения за гледане и издръжка при съгласието на останалите съделители, не е необходимо този договор да бъде съставен с оглед разпоредбите на чл.18 ЗЗД в нотариална форма, тъй като имотът е бил предмет на дело за делба, след което е постигната спогодба, а съдебната спогодба при делбата има вещно-прехвърлително действие по отношение на имота. С оглед на това е прието, че след одобряване на спогодбата С. Н. С. и неговата съпруга Г. Д. С. са станали собственици на имота от деня на извършване на делбата.
Така изложените от въззивния съд съображения за възможността при доброволно поделяне на недвижим имот да бъде постигнато съгласие уравнението на дяловете да се извърши като съделителят, в чийто дял е поставен имотът, поеме задължение за издръжка и гледане на друг съделител, съответства изцяло на задължителната практика на ОСГК на ВКС. Както е прието в т.2 на ТР №3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2013г., договор, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот на един от тях, срещу което е поето задължение за издръжка и гледане на друг съделител, представлява договор за делба и не е нищожен, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС форма, като така даденото от ОСГК на ВКС тълкуване касае и съдебната делба-спогодба. В този смисъл в мотивите към т.2 на ТР №3/19.12.2013г. изрично е посочено, че законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл.69, ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот и не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Даденото от ОСГК на ВКС тълкуване е основано на тезата, че договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор. В тълкувателното решение е прието също така, че т.8, буква”б” на Постановление №7 от 28.11.1973г. на Пленума на ВС не намира приложение в хипотезата на одобряване на съдебна спогодба за делба с поемане на задължение за издръжка и грижи, тъй като в постановлението е уредена хипотеза на излизане извън предмета на делото за делба. С това тълкуване въззивният съд изцяло се е съобразил, като е взел предвид, че предмет на делба по гр.д.№1713а/1993г. е именно имотът, поставен в дял на С. Н. С., както и че същият е поел задължение за всестранни грижи по отношение на останалите, участващи в производството по делото лица.
Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, като тезата, че утвърдената съдебна практика съставлява съществено нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила не може да бъде споделена. Така установената съдебна практика съответства на развитието на обществените отношения и към настоящия момент е непротиворечива.
След постановяване на решение №80/19.03.2019г., по в.гр.д.№1014/2019г. по описа на Старозагорския окръжен съд е постъпила молба от адв.Е. Н., процесуален представител по пълномощие на П. Ф. С., с твърдението, че в подадената въззивна жалба са оспорени като неправилни и изводите на първоинстанционния съд относно невъзможността доверителят ? да придобие собствеността върху ? ид.част от процесния недвижим имот по силата на наследствено правоприемство поради влязло в законна сила решение. В молбата се поддържа, че пред съда е предявен и втори обективно съединен иск за отмяна на съдебната спогодба по гр.д.№1713а/1993г. в частта до ? ид.част от имота, по който въззивният съд не се е произнесъл, с искане решение №80/19.03.2019г. да бъде допълнено като съдът се произнесе по направеното възражение относно невъзможността П. Ф. С. да придобие собствеността върху ? ид.част от имота по силата на наследствено правоприемство поради влязло в законна сила решение.
С решение №179/06.06.2019г., постановено по в.гр.д.№1014/2019г., Старозагорският окръжен съд е приел, че така подадената молба е неоснователна.
Взето е предвид, че съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ? искане, както и че непълно е онова решение, което не обхваща целия спорен предмет, в което липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, един от съединените искове или допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, например за лихви, присъждане на разноски и др.
Прието е, че в случая с решение №896/24.07.2018г., постановено по гр.д.№1557/2018г. първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от П. Ф. С. против С. Н. С. и Г. Д. С. иск за признаване за установено правото на собственост на ? ид.част от процесния недвижим имот и именно по този иск се е произнесъл и въззивният съд.
Изложени са съображения, че ако е налице претенция, възражение или друго искане в исковата молба, по което съдът не се е произнесъл, молба за допълване на решението е следвало да бъде подадена пред първоинстанционния съд.
Прието е също така, че искането за произнасяне в решението с отделен диспозитив по възражение /относно невъзможността П. Ф. С. да придобие собствеността върху ? ид.част от процесния имот по силата на наследствено правоприемство поради влязло в сила решение/ е неоснователно, тъй като това възражение касае самата претенция по предявения установителен иск, по който съдът се е произнесъл с решението, както и че причините, поради които съдът не уважава иска са изложени в мотивите на постановеното решение и не следва да се съдържат в диспозитива.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която съдът дължи произнасяне с диспозитив само по надлежно заявените като искови претенции, а по възраженията – само когато това е изрично предвидено /възражения за прихващане и за подобрения, както и за право на задържане, по които се формира сила на пресъдено нещо / решение №454/22.10.2010г. по гр.д.№765/2010г. на ІІ ГО на ВКС/; изрично предвидените в чл.343 ГПК оспорвания, касаещи възстановяване на запазената част от наследството/. Постановява се диспозитив само по въпросите, по които съдът се произнася със сила на пресъдено нещо / т.18 на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС; решение №3/27.04.2016г. по гр.д.№3999/2015г., Второ ГО на ВКС/, както и по допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет, например за лихви, присъждане на разноски и др., както е прието и в обжалваното решение.
Непроизнасянето на въззивния съд по поставен във въззивната жалба въпрос според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване, но не и наличие на основание за допълване на въззивното решение.
Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на решение №179/06.06.2019г., постановено от Втори граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №80/19.03.2019г., постановено от II граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г. и решение №179/06.06.2019г., постановено от II граждански състав на Старозагорския окръжен съд по в.гр.д.№1014/2019г.
ОСЪЖДА П. Ф. С. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Г. Д. С. и С. Н. С. сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: