О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 87
гр. София,04.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2310 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Р. П. П. срещу решение №81 от 13.01.2015 г. по в.гр.д.№3316/2014 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №2977 от 09.07.2014 г. по гр.д.№16 060/2013 г. на РС Пловдив, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Р. П. П. и М. Д. Ш. дължат на [фирма], в качеството си на поръчители по договор за банков кредит, сумата от 9 410.08 лв. главница, ведно със законната лихва от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 483.99 лв. – договорна лихва за периода 30.09.2010 г. – 08.05.2013 г. и сумата от 220.14 лв., мораторно обезщетение за периода 09.05.2013 г. – 31.07.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12797/2013 г. на РС Пловдив.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение, като допускането му до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения:
С разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК /в приложимата й ред. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела.
Съгласно установената практика на ВКС понятието „търговско дело” по смисъла на чл.280, ал.2 от ГПК е по-широко от „търговски спор” по смисъла на глава X. на ГПК, респективно същите не са тъждествени – както поради разликата в използваната от законодателя терминология, така и поради обстоятелството, че с оглед разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4, вр. чл.365, ал.1 от ГПК, търговски дела с размер на цената на иска под 25 000 лв., се разглеждат от районните съдилища по общия исков ред, а не по реда на глава X. на ГПК, приложима само по отношение на търговски дела, разглеждани от окръжните съдилища като първа инстанция.
В този смисъл търговският характер на делото не може и не се определя от процесуалния ред, по който се разглежда материалноправният спор и тъй като в случая предмет на делото са права, възникнали от договор за поръчителство, сключен между страните като обезпечение за изпълнението на една абсолютна търговска сделка, то правата по договора за поръчителство са несъмнено такива, отнасящи се до търговска сделка /между двете сделки съществува функционална обусловеност-съществуването на задължението на поръчителя е обусловено от наличието на валидно възникнало и непогасено главно задължение, като дължимото от поръчителя е идентично по предмет със задължението на главния длъжник/. Това обстоятелство обуславя и търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на исковете е под 10 000 лв., на основание чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното решение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Р. П. П. срещу решение №81 от 13.01.2015 г. по в.гр.д.№3316/2014 г. на ОС Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №2310/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ТК на ВКС, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.