ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 87
София, 04.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2078/2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
С определение № 542 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 2078/2017 г. състав на ВКС, I- во г. о., не е допуснал касационно обжалване на решение № 820 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 214/2016 г. на Софийския апелативен съд по жалбата на Л. С. А. и Й. С. А..
С молба вх. № 12913 от 29.11.2017 г. адв. Т. М. като назначен от съда процесуален представител на ответника по касация К. Г. Щ., е поискала допълване на посоченото определение в частта за разноски с твърдения, че искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на служебния адвокат е направено своевременно пред касационния съд с т. н. „молба-допълнение към отговора на касационната жалба“ вх. № 10096/07.06.2017 г., но съдебният състав е пропуснал да се произнесе в акта, с който е приключило касационното производство.
Ответниците по молбата не са ангажирали становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Молбата за допълване на определение № 542 от 21.11.2017 г. в частта за разноски е подадена от активно легитимирано лице и в едномесечния срок от постановяване на необжалваемия акт, чието допълване се иска. Тя е основателна, тъй като действително служебният защитник е направил искане за присъждане на разноски за касационното производство, съставляващи адвокатско възнаграждение, а съставът на ВКС не е разгледал и не се е произнесъл по това искане.
Данните по делото сочат, че след постановяване на първоинстанционното решение, с което срещу А. е уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, основан на приращение, ищцата Т. Щ. А. е починала и на нейно място апелативният съд е конституирал наследниците й по закон, сред които е и К. Г. Щ..
С разпореждане от 09.03.2016 г., като приел, че след поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 6 ГПК въззиваемият Щ. не се е явил в съда да получи книжата по делото, апелативният съд му назначил особен представител на разноски на съда, предвид, че същият участва на страната на ищеца по делото и е определил възнаграждение за този представител в размер на 900 лева. По предложение на С. адвокатска колегия за служебен защитник е назначена адвокат Т. М. М..
ГПК не урежда изрично хипотеза на назначаване на особен представител на страната на ищеца, пред каквато страните са изправени в настоящия случай. Глава X-та /чл. 94 и сл./ ГПК урежда назначаване на особен представител на всяка една от страните, в т. ч. на ищеца, но при затруднено материално състояние на участник в процеса, където размерът на възнаграждението се определя по Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПрП/ по чл. 37, ал. 1 ЗПрП, изплаща се от НБПП, а възмездяването му като разноски по делото съобразно изхода на спора става по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК в полза на НБПП. ГПК урежда в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК хипотезата на назначаването на особен представител на страната на ответника, в която размерът на възнаграждението се определя по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, разноските за него се поемат от ищеца, който, ако ги е заплатил, може да иска възмездяването им по реда на чл. 78, ал. 1-5 ГПК от насрещната страна, също като разноски по делото съобразно изхода на спора.
Възнаграждение на особения представител, наричан още служебен защитник, който се назначава от съда, винаги обаче се дължи, независимо от това кой следва да поеме разходите в различните хипотези на назначаването му, в т. ч. и в настоящата.
Когато назначаването на служебен защитник по граждански дела не е по реда на чл. 94 и сл. ГПК вр. чл. 23, ал. 1 и 2 ЗПрП, размерът на възнаграждението на служебния адвокат се определя от съда при съблюдаване на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 2004 г. В този смисъл е и приетото в т. 6 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС за хипотезите на чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК. Към Наредба № 1 от 2004 г. препраща вече директно последната редакция на чл. 47, ал. 6 ГПК, съгласно публикацията в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г., която урежда частния случай на назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца.
В случая адв. М., чиято представителна власт продължава и пред касационната истанция по силата на разпореждането от 09.03.2016 г. за назначаването й от апелативния съд, не е поискала от ВКС да определи размера на възнаграждението й за касационното производство, а определеното от долния съд важи само за въззивната инстанция. Тя е поискала направо възмездяване на разноските за възнаграждението й за положения труд, с оглед изхода на спора, чрез възлагането им в тежест на касаторите, по чиято жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Като отчита спецификата на настоящата хипотеза и при съблюдаване на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 47, ал. 6 ГПК /Доп. – ДВ, бр. 86 от 2017 г./, въз основа на дела на представлявания от служебния защитник ищец от 44 454.56 лева /1/8 от данъчната оценка на целия имот в размер на 355 636.50 лева/, вземайки предвид и фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа – изготвяне на отговор по касационната жалба без явяване в съдебно заседание, настоящият състав на ВКС определя размера на възнаграждението на назначения особен представител за приключилото производство пред касационната инстанция в размер на 900 лева.
Предвид, че в приключилото с определение № 542 от 21.11.2017 г. производство по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не е определил служебно размера на възнаграждението на назначения служебен защитник, не е определил кой го поема като разход и същото до момента не е и изплатено, възнаграждението в определения по-горе размер следва да се присъди в полза на адв. М., като се възложи като разноски, съобразно изхода на спора, на насрещната страна – касаторите Л. С. А. и Й. С. А..
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение № 542 от 21.11.2017 г. по гр. д. № 2078/2017г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., като:
ОСЪЖДА Л. С. А. с ЕГН [ЕГН] и Й. С. А. с ЕГН [ЕГН], да заплатят на адвокат Т. М. М. от С. адвокатска колегия със служебен адрес: [населено място], [улица], търговски дом, кантора 407, сумата 900 /деветстотин лв./ възнаграждение за процесуално представителство по водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: