Определение №87 от 6.2.2009 по ч.пр. дело №33/33 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№  87
 
София,  06.02.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България, второ   отделение, търговска колегия в закрито заседание на 30.01.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИО БОБАТИНОВ
          ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело №  33 /2009  година
Производството е по чл. 274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. И. А. от гр. П., подадена от пълномощника му – адвокат А от АК Пазарджик против определение на Пловдивския апелативен съд № 1* от 03.12.2008 год., постановено по в. гр.д. № 511/2008 год., в частта му, с която оставена без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател по чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ , за присъждане на направени от него във въззивното производство деловодни разноски, възлизащи на сумата 3000 лева и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.06.2008 год. по възз.гр.д. № 511/2008 год. на същия съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалвания акт състав на Пловдивския апелативен съд за първи път се е произнесъл по основателността на заявеното от настоящия частен жалбоподател по реда на чл.192, ал.4 ГПК/ отм./ искане за изменение на постановеното във въззивното производство по гр.д. № 511/2008 год. решение, в частта му относно деловодните разноски, като е уважил същото до размера на сумата 1207 лв., общо за двете инстанции.
Следователно на осн. чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.2 ГПК постановеното определение, предмет на настоящата частна жалба подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК, на което частният жалбоподател се позовава.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да отрече основателността на претендираните от ищеца деловодни разноски в размер на сумата 3000 лв., представляваща договорено възнаграждение по сключения между последния и адвокат М гр. П. договор за правна защита и съдействие от 11. 06. 2008 год. Пловдивският апелативен съд е счел, че липсата на данни за реалното и плащане от страната на упълномощения адвокат, осъществил процесуалното и представителство по делото, изключва възприемане същата за направен разход по см. на чл.64, ал.1 ГПК/ отм./, за който, с оглед изхода на спора, да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Определението е правилно.
Законосъобразно е разбирането на решаващия съд, че на заплащане, съразмерно уважената част от иска подлежат само реално направените от ищеца деловодни разноски по делото, вкл. адвокатското възнаграждение. Следователно липсата на ангажирани, съобразно въведената доказателствена тежест в процеса, доказателства за реално извършено плащане, включително по банков път, на договорената според сключения между настоящия частен жалбоподател и адв. М договор за правна защита и съдействие от 11.06.2008 год. сума от 3000 лв./ три хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение на последния, обосновава правен извод, че същата няма правната характеристика на разноски по см. на чл. 64, ал.1 ГПК/ отм./, поради което независимо, че размерът и не е прекомерен по вложеното от законодателя в чл.64, ал.4 ГПК/ отм./ разбиране, то отсъства основание в тежест на ответника по спора да бъде възложено възстановяването и.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.278 и сл. ГПК
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1* от 03.12.2008 год., постановено по в.гр.д. № 511/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top