О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 07.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 566/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по искане на Ж. Й. Г. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Варненски окръжен съд № 2077 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2188/ 2013 г. С атакуваното определение е оставена без уважение частна жалба на касатора срещу определение на Варненски районен съд по гр.д.№ 5729/ 2013 г., с което е прекратено производството по предявения от касатора против Ж. Й. Г. иск за собственост върху недвижими имоти по съображения, че между същите страни за същите имоти е влязло в сила решение, с което тези имоти са допуснати до делба при равни права между Ж. Г. и Ж. Г..
Върховният касационен съд намира частната жалба за недопустима. Съгласно чл.274 ал.4 вр. чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване онези въззивни определения, които са постановени по дела, по които паричната оценка на предмета на делото е до 5 000 лв – за спорове по граждански дела. Предявени са от Ж. Й. Г. искове за установяване, че е едноличен собственик на три недвижими имота, данъчната оценка на които е съответно 2 838 лв, 980 лв и 1 806,13 лв. Касае се за три обективно кумулативно съединени иска, всеки от които е с цена под 5 000 лв, съгласно чл.68 вр. чл.69 ал.1 т.2 пр.1 ГПК. Въззивно решение по искове с такава цена не би подлежало на касационно обжалване, съгласно ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК. А съгласно чл.274 ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и въззивните определения, с които се потвърждават прекратителни определения на първоинстанционния съд по дела, решенията по които са изключени от обхвата на касационното обжалване.
Неоснователни са доводите на касатора, че цената на иска е равна на сбора от данъчната оценка на трите имота и че тя е над 5 000 лв, поради което касационното обжалване не е изключено. Исковете за установяване на правото на собственост върху отделни недвижими имоти са самостоятелни – за едни от имотите е възможно исковете да бъдат отхвърлени, а за други – да бъдат уважени, или обратното. Поради това в случая са предявени три обективно кумулативно съединени иска, а не един иск, както касаторът претендира в частната си жалба. При обективно кумулативно съединяване искове за приложението на чл.280 ал.2 ГПК (респективно чл.274 ал.4 ГПК) е меродавна цената на всеки отделен иск, а не сборът от цената на всеки от съединените искове.
Следователно обжалваното определение, както правилно е посочено в самото него, не подлежи на касационен контрол, а подадената срещу него частна жалба се явява недопустима.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ж. Й. Г. срещу определение на Варненски окръжен съд № 2077 от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 2188/ 2013 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 566/ 2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: