4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С., 07,02, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………….……..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1107 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 103768 от 15.Х.2012 г. на „А. Б.-В. З. каса”-гр. Щ., Ф. република Г., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-П. против въззивното решение (без номер) на СГС, ГК, с-в ІV-Б, от 26.VIII.2012 г., постановено по гр. дело № 12035/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № I-32-31 на СРС, ГО, 32-и с-в, от 18.IІІ.2010 г. по гр. дело № 32235/09 г. С последното – като неоснователен – е бил отхвърлен прекият осъдителния иск на немското юридическо лице с правно основание по чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, предявен срещу ответното софийско застрахователно акционерно д-во „В.”, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 15 230.58 лв., като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено от Касата лечение на М. К. В., наложило се вследствие на претърпяно ПТП, настъпило на 23.VIII.2005 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК Касата е била осъдена да заплати на З. [фирма] разноски в размер на 754.61 лв.
Единственото оплакване на немския касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който исковата му претенция срещу ответното софийско застрахователно д-во да се уважи в предявения по делото размер и ведно с присъждане на всички направени съдебно-деловодни разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „А. Б.-В. З. каса” със седалище в Щ., ФР Г. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл по следните два, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото материалноправни въпроса:
1/ За липсата на пряко регресно право на немската здравноосигурителна каса срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
2/ Д. същата К. ищец има качеството на „трето увредено лице”, спрямо което застрахователят е отговорен, и съответно има ли това лице пряк иск срещу последния?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация софийско застрахователна акционерно д-во „В.” писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „А. Б.-В. З. каса” със седалище в [населено място], ФР Г. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата постановки на тълкувателно решение № 1/19.II.2010 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В процесния случай немският касатор не излага конкретни съображения в изложението към жалбата си, които да подкрепят тези два неразривно свързани помежду си два аспекта на единното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. От друга страна, прекият иск срещу застраховател, уреден сега в чл. 226, ал. 1 КЗ, а преди – в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 (отм.) ТЗ, първоначално е бил регламентиран с нормата на чл. 349, ал. 2 (отм.) ЗЗД, съгласно която: „Увреденото лице има право да иска обезщетение в горните граници /по ал. 1 на същия законов текст – бел. на ВКС/ направо от застрахователя”. В тази връзка ще следва да се отбележи, че е налице съдебна практика още от времето, когато е действала посочената норма в закона за задълженията и договорите, а именно Р. № 882/12.VI.1984 г. на IV-то г.о. на ВС на НРБ по гр. дело № 389/84 г. В него изрично е било прието, че доколкото у нас не е уреден регресният иск на здравноосигурителната каса срещу виновния водач на МПС, причинил телесните увреждания на чужд гражданин и с оглед това, че според правилото lex loci delicti commissii се прилага българското право, чуждестраннят осигурител не разполага с регресен иск срещу делинквента, а оттам и с пряко право срещу неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност”. Както съставът на СГС е могъл да констатира в мотивите към атакуваното въззивно решение и при последващото влизане в сила на чл. 111 ЗЗО (Изм. ДВ, бр. 107 от 2002 г.), който текст се отнася единствено до регресния иск на Н. здравноосигурителна каса и то само в три лимитативно уредени хипотези, различни от процесната, липсват по същество изменения в обществените условия и в законодателството на страната ни към датата на процесното ПТП /23.VIII.2005 г./, които в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК да обуславят допустимост на касационния контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Б, от 28.VIIІ.2012 г., постановено по гр. дело № 12035/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т.д. № 1109 по описа за 2012 г.