О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
[населено място], 07.02. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.2839 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Диагностично консултативен център ХIII-София“ЕООД срещу решение от 21.07.17 по г.д.№.14457/16 на СГС, IV Вс., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.13832/ 31.08.16 по г.д.№.20567/13 по описа на СРС, 123с., предявените срещу касатора искове с правно основание чл.357 КТ, чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и чл.128 КТ са уважени – като е признато за установено, че граждански договор №.17/20.03.13 /сключен между М. Н. В. и „Диагностично-консултативен център XIII-София“ЕООД/ е трудов, уволнението, извършено с уведомление изх.№.106/19.04.13, е незаконно – и е отменено с присъждане на 900лв. обезщетение за оставане без работа, и са присъдени 150лв. трудово възнаграждение.
Ответната страна И. М. Г. /конституирана на основание чл.227 ГПК на мястото на М. Н. В./ оспорва жалбата, вкл. като частично недопустима предвид чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Размерът на иска по чл.128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение е 386,88лв. – под предвидения в чл.280 ал.3 т.3 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела; искът по чл.357 КТ също въвежда трудов спор, който е извън визираните в чл.280 ал.3 т.3 КТ, за решенията по които е предвиден касационен контрол /искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудови правоотношения с цена на иска над 5000лв./. Поради това и въззивното решение в горепосочената част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С решението си СГС е приел, че претенциите с правно основание чл.357 ал.1, чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и чл.128 КТ са основателни. Във връзка с първия иск е намерил, че сключеният между страните като граждански договор №.17/20.03.13 според съдържанието си съставлява трудов договор – предметът му не е резултат от трудова функция, а престиране на работна сила, свързана с основната дейност на ответника, като на практика поетите задължения се припокриват с тези по длъжностната характеристика на „санитар“. При тези обстоятелства и предвид уважаването на иска по чл.357 КТ, във връзка с претенцията по чл.344 ал.1 т.1 КТ е посочил, че, с оглед характера на договора като трудов, същият е трябвало да се прекрати на някое от изчерпателно изброените в КТ основания за прекратяване на трудови договори от работодателя; при тези обстоятелства извършеното такова с уведомление изх.№.106/19.04.13 е незаконосъобразно и следва да се отмени. С оглед акцесорния му характер е уважен и искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ. Присъдено е и неплатено трудово възнаграждение за периода на действие на договора.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като извежда следните въпроси, във връзка с които твърди, че е налице разрешаване в противоречие със задължителната практика на ВКС /№.2/ и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /№.1, №.3/: 1.“Когато в подписан между страните граждански договор липсва посочване на място на работа, работно време и конкретика на задълженията, може ли да се приеме, че същият е трудов договор по смисъла на КТ?; 1.1. Императивна или диспозитивна е разпоредбата на чл.66 ал.1 КТ при положение, че в текста на закона е употребена думата „определя?“; 1.2. Когато съдът разглежда такъв спор, необходимо ли е да изследва дали е нарушено правото на възложителя да сключи граждански договор предвид обстоятелството, че към момента на сключването му изпълнителят не е поискал да се подпише трудов договор и в договора липсват основни елементи на трудовия договор?“; 2. „Задължен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото, независимо от това, че за първи път са направени с отговора на въззивната жалба?“ /реш.№.210/15.08.14 по г.д.№.6605/13, IV ГО, реш.№.60/5.06.13 по г.д.№.546/12, IV ГО, реш.№.66/12, II ГО, реш.№.149/3.07.12 по г.д.№.1084/ 11, III ГО, реш.№.217/9.06.11 по г.д.№.761/10, IV ГО и др./; 3. „Може ли да се докаже наличие на прикрит трудов договор при положение, че по делото не е представено т.нар „обратно писмо“, в което страните са договорили действителните си отношения, или по правилото на чл.165 ал.2 ГПК да се посочи начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението за симулативност, респективно да е предпоставки за събиране на гласни доказателства в тази посока?“.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият и третият въпрос не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09г. от 19.02.10г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси са неотносими към предмета на делото в частта му, която подлежи на касационен контрол. Те касаят решението по иска по чл.357 КТ – което, съгласно чл.280 ал.3 т.3 ГПК, е окончателно, влязло в сила и неподлежащо на касационна проверка, не са били предмет на обсъждане във връзка с претенциите по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и разглеждането им – поради което и не биха могли да обусловят допускане на касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Във връзка с втория изведен въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Съгласно цитираната практика съдът трябва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои за недоказани, както и всички процесуални искания и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въпросът се задава в контекста на твърдения, че въззивната инстанция не е обсъдила доводи на касатора, изложени във връзка със защитата му по иска с правно основание чл.357 КТ /че по делото не е установено наличие на абсолютна симулация, че ищцата е следвало да представи т.нар.“обратно писмо“, в което страните да са договорили действителните си отношения, или, съобразно чл.165 ал.2 ГПК, да посочи начало на писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението за симулативност и да е предпоставка за събиране на гласни доказателства; твърдения за необсъдени факти – но пак във връзка с този иск (че на ищцата не е изплатена договорената сума 150лв., а само 90лв., че с оглед извършения ремонт е следвало да почисти в сградата и в района около лечебното заведение – което не се припокрива със задълженията и функциите на санитаря и има инцидентен характер) се съдържат и в самата касационна жалба/. При тези обстоятелства, доколкото същите касаят решението в частта му, която не може да бъде предмет на касационна проверка предвид чл.280 ал.3 т.3 ГПК /по иска с правно основание чл.357 КТ/, те са неотносими към предмета на подлежащия на касация спор по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора и на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА на адв. В. М. трябва да се присъдят 500лв. разноски за адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.9 ал.3 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Диагностично консултативен център ХIII-София“ЕООД срещу решение от 21.07.17 по г.д.№.14457/16 на СГС, IV В с., В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на реш.№.13832/31.08.16 по г.д.№.20567/13 по описа на СРС, 123с., на основание чл.357 КТ и чл.128 КТ е признато за установено, че граждански договор №.17/20.03.13, сключен между М. Н. В. и „Диагностично-консултативен център XIII – София“ЕООД, е трудов, и „Диагностично-консултативен център XIII – София“ЕООД е осъдено да плати на И. М. Г. 150 лв. трудово възнаграждение на М. Н. В. за периода 20.03.13-19.04. 13, ведно със законната лихва от 14.05.13г. до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.07.17 по г.д.№.14457/16 на СГС, IV В с., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Диагностично-консултативен център X.-С.“Е., ЕИК[ЕИК], да плати на адв.В. К. М. 500лв. /петстотин лева/ разноски на основание чл.38 ЗА.
Определението в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му; в останалата му част то е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: