4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 08.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2069 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца по иска, [фирма] /н/, [населено място], срещу решение № 89 от 18.05.2017г. по в.т.д. № 59 / 2017г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което, след частична отмяна на решение № 461 / 17.11.2016г. по т.д. № 1346 / 2013г. на Окръжен съд – Велико Търново, е отхвърлен предявения от дружеството срещу [фирма], [населено място], иск по чл.108 ЗС за предаване владението на посочен поземлен имот, ведно с описаните в 5 пункта недвижими имоти, и е потвърдено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД срещу [фирма] за разваляне на договор от 19.02.2009г. за покупко-продажба на имотите, като касаторът е осъден да заплати разноски по делото.
С касационната жалба се иска отмяна решението на апелативния съд, постановяване на разваляне на договора от 2009г. за покупко-продажба на процесните имоти, които да бъдат върнати в масата на несъстоятелността.
Ответниците по жалбата и по делото – [фирма] и [фирма], в подробни писмени отговори я оспорват.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По делото е установено, че на 19.02.2009г. между [фирма] /сега [фирма] /н/, в качеството на продавач, и [фирма], в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, оформен с нотариален акт за покупко-продажба № 14, н. ІІІ, рег. № 1473, д. № 50/2009г. на нотариус Л.А., рег.№ 294, срещу сумата 432 040,30 лева. От приетите заключения на съдебно-икономическата и техническа експертизи е установено, че в счетоводството на [фирма], [населено място], няма отчетено директно разплащане по процесните сделки. При документалната проверка в счетоводството на ответника, [фирма], е установено, че към датата на предявяване на иска – 04.11.2013г., няма отчетено задължение на ответника към ищеца „Сервиз Менифист” ЕООЗ /н/, а има отчетено налично вземане на ответника към ищеца в размер на 32 283.01 лева.
За да отхвърли предявения иск от [фирма] против [фирма] по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че сделката по нотариалния акт е нищожна, поради липса на съгласие на страните по нея. Направен е извод, че са договорени пет обекта, правото на собственост върху които се прехвърля без цена на всеки един от тях. С решението съдът е уважил иска по чл. 108 от ЗС и е осъдил [фирма] да предаде на [фирма] /н/ владението върху описаните недвижими имоти.
Въззивната инстанция не споделя извода за нищожност на сключения договор да покупко-продажба от 19.02.2009г., тъй като между страните е постигнато съгласие относно вещите, обект на продажбата и относно цената. Счита, че цената е уговорена общо, която отговаря на общата данъчна оценка на имотите -432 040,30 лева и може да бъде определена за всеки обект. Между страните е постигнато съгласие относно вещите, обект на продажбата, и относно цената. Продажбата на няколко имота на обща продажна цена не е нищожна, тъй като не противоречи на повелитени норми и на добрите нрави. Цената на продаваните имоти е определена, а на всеки обект- определяема. Сделката е търговска и на основание чл.326 ТЗ, дори цената да не е определена, това не води до недействителност на сделката, тъй като по силата на закона се презюмира, че купувачът дължи обикновената цена, която се плаща в практиката за същия вид стока при подобни обстоятелства. Същевременно, съставът на въззивния съд достига до извода за липсата на основание за разваляне на договора, поради неизпълнение, тъй като задължението на купувача за заплащане на продажната цена е погасено чрез извършено прихващане по смисъла на чл.103 ЗЗД на насрещни вземания на страните, за което е подписан протокол № 2 /на л.188, т.д. № 1346/2013г. на ОС-В.Търново/, след извършване на цесия на 20.02.2009г. на вземания към ищеца от трето лице в полза на ответника по иска. Изложени са и съображения, че искът по чл.108 ЗС срещу последващия приобретател на имотите е неоснователен и поради факта, че правата върху имотите са придобити от него преди вписване на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС, поради което на основание чл.88, ал.2 ЗЗД, евентуалното разваляне на договора за продажба на недвижим имот е непротивопоставимо на последващия приобретател.
В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроси, които, според касатора, са включени в предмета на спора и са, обусловили изхода на спора: „1/ Следва ли двете инстанции да се съобразят с представените факти и основанията по спора, изложени от ищеца, като целта на иска е попълване масата на несъстоятелността с връщането на процесните имоти, като съдът по свой почин извърши преценката им и представи свои основания за разрешаване на делото?; 2/ Явява ли се неповдигнат спор, при изложените обстоятелства от страна на ищеца за нищожност на сделката, ако първоинстанционният съд е разгледал и преценил наличността поне на едно обстоятелство, при наличие и изтъквани в иска на редица други /противоречие и заобикаляне на закона, нарушаване на добрите нрави/?; 3/ Следва ли съдът да не се произнесе по искане за развала на договор, ако има факти и обстоятелства, доказващи наличието на неговата нищожност?; 4/ Допустимо ли е да се извършва търговска продажба чрез прихващане при сделка с недвижим имот, ако не са спазени условията на чл.103 от ЗЗД?; 5/ Следва ли да се отрази в нотариалния акт при сделка с недвижими имоти реда и размера на прихващането, неговата ликвидност, изискуемост, ако няма насрещност, а прихващането е насочено към трето лице?; Плащане ли е това прихващане?; 6/ Липсата на уведомление по реда на чл.99 от ЗЗД, в случая по цесията между [фирма] [населено място], и [фирма], [населено място], към длъжника [фирма], [населено място], представлява ли редовност на прихващането?” Касаторът се е позовал на наличие на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК (редакция ДВ бр.47/ 2009г.).
Настоящият състав намира, че липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, предвид следното:
Първият въпрос е неясно формулиран. В същия се пита, дали съдът следва да посочи свои основания за разрешаването на спора. С оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът се произнася по правния спор, с който е сезиран, като извежда правната квалификация на иска въз основа на наведените от ищеца факти в обстоятелствената част на исковата молба и съобразно направеното в нея искане. В случая, решаващият състав е постановил решението си именно въз основа на изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и съобразно формулираните в нея искания, поради което въпросът не може да предпостави допускането на касационния контрол.
Вторият въпрос също не покрива общия критерий за допускане на решението до касация. Въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо приема, че договорът за продажба не е нищожен, вкл. и не само поради противоречие със закона, но и поради противоречие с добрите нрави. С оглед на този извод на съда, третият въпрос, който се основава на твърдение за нищожност на договора, също се явява необуславящ за изхода на делото.
Отговорът на четвъртия въпрос изисква възприемане на съдържащата се в него теза на касатора, че не са спазени изискванията на чл.103 ЗЗД за извършване на прихващането, противно на приетото от апелативния съд, поради което и по отношение на него не е налице общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Липсват мотиви на въззивния съд, относно това, дали в нотариалния акт трябва да има отразяване на размера на прихващането, както и мотиви относно уведомяването по чл.99 ЗЗД, поради което въпросите също не са обусловили изхода на делото. Въпросът за съобщаването на цесията на длъжника не е бил поставен пред въззивната инстанция и не може да бъде повдиган за първи път в касационното производство.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 18.05.2017г. по в.т.д. № 59 / 2017г. на Апелативен съд –Велико Търново в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.