3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 26.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №789/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. С. – прокурор в А. п. – С., като представител на П. на Р. Б., против въззивно решение №571/05.4.2011 г. по гр.д.№74/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., І-ви състав.
С обжалваното решение е отменено решение №5365/22.11.2010 г. по гр.д.№9386/2009 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-15 състав, в частта, с която предявеният от А. Ю. А. против П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 15000 лева до сумата 30000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21`.3.2008 г. дож окончателното й изплащане, както и в частта за разноските за разликата от 202 лева до 404 лева, и вместо това искът за посочената разлика е отхвърлен. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че в конкретния случай е налице основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като същественият правен въпрос, свързан с решаващите изводи на съда е този за определяне размера на неимуществените вреди с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД. К. жалбоподател се позовава на ППВД №4/23.12.1968 г., ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР №3/22.4.2005 г. на ОСГК. Сочат се и решения на състави на ВКС,ГК, и други съдилища.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и уважаване на касационната жалба..
Ответникът по касация – А. Ю. А., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че изложението не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай, поради което размерите на присъдените обезщетения е различен по отделните казуси. В т.11 от ППВС №4/1968 г. е постановено, че размерът на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай касационният жалбоподател не е формулирал въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е навел доводи, по естеството касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани обаче, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението към касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №571/05.4.2011 г. по гр.д.№74/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., І-ви състав, по касационна жалба, вх.№3089/19.01.2011 г., подадена от А. п.– С., като представляваща П. на Р. Б.- С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: