О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 01.02.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 80 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Ч. против решение на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІV-ти „д” състав, постановено на 25.05.2009 година по гр.д. № 2121/2008 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, постановено на 27.11.2007 година по гр.д. № 7023/2005 година и вместо него е постановено друго. С постановеното по съществото на спора решение, Софийски градски съд е отхвърлил предявените искове за делба от П. С. Ч. против С. П. Ч. за делба на недвижими имоти, находящи се в гр. С., кв. Горна баня, представляващи вилна сграда с площ от 60 кв.м. и гараж на ниво терен с площ от 19,80 кв.м. и две мазета и тоалетна в сутерена, заедно със съответните идеални част от правото на строеж върху дворното място, в което е изградена сградата, като неоснователен.
Ответникът по касационната жалба не е подал отговор против нея, в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, процесуално допустима е и е насочена против решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.
В изложението на касационните основания, обосноваващи допустимостта на касационното обжалване, жалбоподателят се е позовал на произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Формулирания въпрос от жалбоподателя е, доколко сграда, построена по време на брак между две лица, въз основа на учредено право на строеж е съсобствена между тях в режим на СИО или е приложим принципа на приращението, визиран в разпоредбата на чл.92 от ЗС. Жалбоподателят твърди също така, че въззивния съд се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като не е допуснал искани от жалбоподателя доказателства, в противоречие с дадените задължителни указания по прилагането на процесуалния закон в ТР №1/2001 година, т.9, на ВКС.
За да приеме, че предявения иск за делба е неоснователен, въззивния съд е приел, че построената в имота пристройка към вече съществуваща вилна сграда не е въз основа на учреденото по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ право на строеж на втора вилна сграда, доколкото не е изградена втора вилна сграда, а пристройка към вече съществуваща. Приел, че правото на строеж не е реализирано, на първо място, а на следващо, че същото е без предмет, доколкото застроителния план действувал към момента на учредяване на правото на строеж не е предвиждал застрояването на имота с втора вилна сграда.
Със заявление, подадено от родителите на ответника С, подписано и от последния с нотариална заверка на подписите, в полза на С. П. Ч. е учредено право на строеж за построяване на втора вилна сграда в недвижим имот, собственост на тримата към момента на учредяването на правото на строеж. Това право на строеж е учредено по реда на чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ на 28.08.1986 година. Към този момент, ответникът С. Ч. е бил в граждански брак с Л. Г. Ч. , майка на ищцата. По силата на дарение на 1/2 ид.ч. от процесния делбен имот, Л. Ч. е дарила на ищцата по делото и нейна дъщеря П. Ч. посочената идеална част и от тази правна сделка ищцата твърди по исковата молба, че притежава дял от съсобствеността на имота, заедно с бившия съпруг на своята майка.
Правото на стоеж е учредено за построяване на втора вилна сграда, каквато, както е приел въззивния съд не е изградена. Изградена е пристройка към вече съществуваща вилна сграда, като по времето на нейното пристрояване /най-късно до 1987 г. когато е узаконена пристройката/, собственици на терена, върху който е била изградена старата, съществуваща преди 1986 г. /към учредяването на правото на строеж/ вилна сграда, са ответника по делото и неговите родители.
Безспорно е в съдебната практика, че изградено въз основа на учредено право на строеж от съпрузи, макар и правото на строеж да е учредено в полза на единия от тях, става съсобственост между съпрузите при режим на съпружеска имуществена общност. Не този е материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е довел същия съд до извод за неоснователност на предявения иск.чреденото право на строеж е за построяване на втора вилна сграда, каквато не е изградена. Действително липсват данни по делото застроителния план да е предвиждал изграждане на втора вилна сграда, но фактът, за който страните не са спорили в производство е, че е изградена пристройка към вече съществуваща вилна сграда. Това обстоятелство е довело и въззивния съд до извод, че правото на строеж, така както е учредено, не е реализирано и с оглед разпоредбата на чл.67 от ЗС е погасено с изтичането на пет години от учредяването му. Материалноправния въпрос, довел до извод за неоснователност на предявения иск, при горните възприети от въззивния съд факти, е, че при неупражняването на правото на строеж така както е учредено, пристройката е станала собственост на собствениците на земята, по силата на приращението. По този материалноправен въпрос не съществува противоречие в съдебната практика, като така формирания въпрос от жалбоподателя, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК не е основание за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Процесуалноправния въпрос, посочен с изложението към касационната жалба на жалбоподателя не е разрешен в противоречие с цитираното в изложението ТР №1/2001 г. по гр.д. №1/2000 г. Действително въззивната инстанция е втора първа инстанция, като в нейните правомощия и задължение е да събира доказателствата, посочени от страните, но след преценка за тяхната относимост към спора, предмет на разглежданото дело. В последното пред въззивната инстанция съдебно заседание жалбоподателят е направил искания за събирането на нови доказателства, което е допустимо, но преценката за тяхната относимост принадлежи на съда. Съдът е преценил, че същите са неотносими към правилното разрешаване на спора между страните и е оставил доказателствените искания без уважение. По съображенията, изложени по-горе, касаещи произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос, обусловил извод за неоснователност на иска за делба на имота, събирането на нови доказателства действително е процесуалноправен въпрос, но той не е довел до извод за неоснователност на иска, тъй като съдът е формирал своята воля относно основателността на иска при така вече събраните доказателства. По тези съображения не е налице произнасяне на съда по процесуалноправен въпрос, в противоречие с указанията, дадени в ТР на ОСГК №1/2001 година, като в тази насока не е налице и касационно основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се сочат съдебни решения на ВС и ВКС, касаещи възможността за придобиване по давност на имот от съпрузи, по време на брака помежду им.
Допустимостта на касационното обжалване се преценява само и единствено в рамките на заявения предмет на спора и по който се е произнсъл въззивния съд, доколкото това произнасяне попада в приложното действие на разпоредбата на чл.280, ал.1 т.1-3 от ГПК. Придобиването на правото на собственост по давност от страна на ответника и праводателя на ищцата – бивша съпруга на ответника не е предмет на заявения в рамките на процеса спор. Такъв довод не е правен пред двете инстанции – в производството пред СРС и във въззивното производство пред СГС, поради което и липсва произнасяне от страна на въззивния съд, респ. липсва и произнасяне по процесуалноправния въпрос, следва ли въззивния съд да се произнесе по въпроса относно твърдяното придобиване на имота по давностно владение, в режим на СИО, след като е достигнал до извод за неоснователност на твърдението за наличие на съсобственост на наведените основания.
По изложените съображения, съдът счита, че не са налице касационните основания за допускане до касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, посочени от жалбоподателя.
Водим от горното, състав на Второ отделение на гражданската колегия на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, ІV-ти „д” състав, постановено на 25.05.2009 година по гр.д. № 2121/2008 г., с което е отменено решение на Софийски районен съд, постановено на 27.11.2007 година по гр.д. № 7023/2005 година и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от П. С. Ч. против С. П. Ч. иск за делба.
Председател: Членове: 1. 2.