ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 87
София 20.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 567/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “К” ЕООД – гр. С. срещу Решение № 60 от 23.VІ.2008 г. по гр.д. № 2411/ 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 2. ХІ.2007 г. по гр.д. № 357/ 2006 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете на “К” ЕООД – гр. С. срещу “Г” А. – гр. С. за сумата 24 500 лв. – възнаграждение по договор за изработка и за сумата 9 186.44 лв. – обезщетение за забавено плащане. Жалбоподателят излага съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 258 и сл. ЗЗД – и за необоснованост.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи въпросите, по които счита, че е налице противоречива практика на ВКС, че се решават противоречиво от съдилищата и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, от които въпроси могат да се изведат съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: има ли валидно сключен между страните договор за изработка, когато страните не са постигнали съгласие за съществени елементи на договора – срока за изпълнение и цената, може ли цената да се определи при приемане на работата и кога цената е определяема. Останалите обсъдени в Изложението въпроси могат да имат важно значение, но не са съществени, тъй като по тях въззивният съд не се е произнесъл и от разрешаването им не зависи изходът на делото.
Жалбоподателят излага основания за допускане на касационно обжалване, като сочи противоречива съдебна практика на ВКС и на съдилищата по изложените от него въпроси, които основания могат да се сведат до: основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС по приложение по чл. 8 и 9 ЗЗД неправилно съдът е приел, че няма сключен договор, защото страните не са постигнали съгласие за цената, което е в противоречие с Решение № 6/ 3.ІІ.1995 г. по гр.д. № 968/ 1994 г. на ВКС, и в случая цената не е предварително договорена, но договорът е изпълнен и работата е приета. Основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК: 1. противоречива е практиката на съдилищата по чл. 266 ЗЗД – с Решение № 446/ 16.V.2005 г. по гр.д. № 740/ 2004 г. на ВКС е прието, че са изпълнени СМР без писмен договор, но след приемане на работата от възложителя, той дължи възнаграждение, и с Решение № 404/ 13.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1493/ 1999 г. на ВКС е приел, че договорът за изработка е реализиран и се дължи възнаграждение за фактически изпълнените работи по действителни цени, а въззивният съд, въпреки че договореното е изпълнено, предадено и прието от възложителя, неправилно е приел, че не се дължи възнаграждение. 2. противоречива е практиката на съдилищата по чл. 258 и сл. ЗЗД – ВнАС в Решение от 26.ІV.2002 г. по гр.д. № 744/ 2001 г. е приел, че при договор за изработка е достатъчно цената да е определяема. 3. противоречива е практиката на съдилищата за характера на отговорността по чл. 12 ЗЗД – Решение 307-98-V, Решение 2844-72-І и Решение 51-94-ІV, като в противоречие с тези решения въззивният съд е приел, че са налице основания за преддоговорна отговорност само защото страните не са определили цената. Основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – решаването на изложените проблеми би дало отговор на особено съществени въпроси, относими към договорната отговорност, като създаването на единна съдебна практика по тези въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата “Г” А. – гр. С. не изразява становище по същата, нито по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, въззивният съд е посочил, че не е налице приемане от ответника на работата, описана в Протокол от 18. ХІІ.2002 г., тъй като няма доказателства за представителната власт на П. М. , подписал протокола, имал качество на длъжностно лице от отдел ”Връзки с обществеността”. Съдът е изложил, че ищецът не е представил доказателства за установяване твърдението си за възложена му през м. Х.2001 г. от ответника изработка на художествен проект и предпечатна подготовка на рекламен каталог, както и за съгласуване от страните на възнаграждението, като сбор от действително извършени разходи чрез плащания на подизпълнители и цени, съответстващи на нормативно определените в Тарифата на СБХ. Направен е извод, че ищецът признава, че липсва уговорка за срока за предаване на крайния продукт, като липсват доказателства и за уговорка за размера на дължимото възнаграждение за приетата работа – като глобална сума или като сбор на отнапред установени единични цени, като няма данни за договореност или препращане към нормативно установени единични цени, нито доказателства за приемане от ответника на офертите на ищеца за начина на определяне на възнаграждението. Като е заключил, че не е постигната договореност за основното задължение на поръчващия да плати възнаграждение в определен със съглашението размер, като липсва нормативно определено възнаграждение, поради което страните са длъжни да уговорят размера на престацията – като глобална сума или чрез отнапред фиксирани единични цени за отделните видове възложени работи, в който случай възнаграждението е определяемо и се изчислява при приемане на работата, съдът е посочил, че липсва договор, затова е неоснователен предявеният на договорно основание иск, като ищецът може да търси правата си на извъндоговорно основание, включително и като вреди по чл. 12 ЗЗД.
Като се е произнесъл въз основа на установените по делото факти по така изложените съществени материалноправни въпроси, въззивният съд не ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС относно предпоставките, които следва да са налице, за да са обвързани страните с договор за изработка – постигане на съгласие по съществени елементи от договора, включително и за възнаграждението, изразена и в Решение № 6/ 3.ІІ.1995 г. по гр.д. № 968/ 1994 г. на ВКС. Тъй като в настоящия случай няма приемане на работата от възложителя, съгласно чл. 266 ал. 1 ЗЗД, в който смисъл са направените от въззивния съд изводи след обсъждане на събраните доказателства, посоченото решение няма отношение към изложения въпрос.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. 1.Поради липса на приемане на работата от възложителя, съгласно чл. 266 ал.1 ЗЗД, за която ищецът поддържа, че е уговорена със сключения валиден договор за изработка, не може да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 266 ЗЗД, включително изразената в Решение № 446/ 16.V.2005 г. по гр.д. № 740/ 2004 г. на ВКС и с Решение № 404/ 13.ІІІ.2000 г. по гр.д. № 1493/ 1999 г. на ВКС. 2. Неоснователно жалбоподателят излага, че е противоречива практиката на съдилищата по чл. 258 и сл. ЗЗД и се позовава на Решение от 26.ІV.2002 г. по гр.д. № 744/ 2001 г. на ВнАС, с което е прието, че при договор за изработка е достатъчно цената да е определяема, тъй като по настоящото дело не се касае за цена, която да е определяема, в който смисъл са изложените от въззивния съд съображения въз основа на фактите по делото. 3. Неоснователно жалбоподателят се позовава на противоречива практика на съдилищата за характера на отговорността по чл. 12 ЗЗД – Решение 307-98-V, Решение 2844-72-І и Решение 51-94-ІV. Посочените решения съдържат съображения относно правилната квалификация на предявените искове по всяко от делата в съответствие с поддържаните от ищците основания. По настоящото дело искът е предявен и поддържан на договорно основание, затова съдът го е разгледал на договорно основание. Дали е правилно посоченото от въззивния съд, че при липса на договор поради непостигане на съгласие за съществен елемент от договора – цената – ищецът може да търси правата си на извъндоговорно основание, включително за вреди по чл. 12 ЗЗД, или е правилно посоченото от първоинстанционния съд, че отношенията на страните следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия или на неоснователно обогатяване, не е въпрос, който да е съществен, тъй като от изхода му не зависи правилното решаване на делото. Затова не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя за характера на отговорността за вреди по чл. 12 ЗЗД и посочената от него по този въпрос съдебна практика.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По въпросите има ли валидно сключен договор за изработка, когато няма постигнато съгласие за цената, може ли тя да се определи при приемане на работата и кога е определяема, има трайно установена съдебна практика, поради което разрешаването на тези въпроси не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, което в настоящия случай не е налице.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 60 от 23.VІ.2008 г. по гр.д. № 2411/ 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: