О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 12.02.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №717/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “М” О. , гр. Т. срещу решение №73 от 16.04.2009г., постановено по в.гр.дело №111/2009г. на Варненския апелативен съд, като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът”Б”ЕО. гр. П. чрез процесуалния си представител адв. К счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане до касационнен контрол въззивното решение, по съществото – счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е отменено решението на Окръжен съд, гр. Т. и ответникът – касатор в настоящото производство е осъден да заплати на “Б” ЕО. , гр. П. сумата от 178 434.80 лв. , представляваща цената на заплатено биволско мляко, разходи за ишлеме и транспорт и мораторни лихви. В полза на ищеца са присъдена разноски в размер на 11 021,99 лв. За да уважи предявените искове въззивният съд е приел, че между страните е сключен устен договор за изработка на ишлеме – преработка на биволско мляко, извършвана с работници на ответника и в негови помещения, по рецепта и под контрола на представител на ищеца Рафаели Чофи. Съдът като е взел предвид, че доставеното количество биволско мляко е собственост на ищеца и след преработката му произведената продукция не е предадена на възложителя по договора за изработка на ишлеме или продадена на пазара за негова сметка, че ответникът е неизправна страна по договора, е приел, че след прекратяването му от възложителя изпълнителят дължи всичко онова което е получил: цената на доставеното количество биволско мляко от 90 903 литра за сумата от 87 557.10лв., сумите по два броя фактури №7590/13.09.2006г. и №62/1.12.2006г., по ПКО №10/27.09.2006г., както и сумата от 1000 евро., получена авансово за изплащане на доставеното от производителите биволско мляко.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. М. или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил волята на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значим за конкретния спор правен въпрос, изведено като общо основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
В случая, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото/ чл.188, ал.1 ГПКотм/, и за необоснованост, поради опорочени фактическите констатации на съда. Така формулираните процесуален въпроси са разгледани в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свеждат само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото, ила както самия касатор ги определя като нарушение на материалния и процесуален закон. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение за неоснователност на предявените от ищеца искове не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в необоснованост на въззивното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.281, т. 3 пр. второ и трето ГПК/. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/ чл.290 ГПК/. Доводите на жалбоподателя за неправилност на изводите въззивния съд, както и възприемане по различен начин от двете съдебни инстанции на фактите по делото, не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. П. основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение има предвид противоречивото решаване на сходни правни въпроси от материалното и процесуално право с влязло в сила решение на гражданските съдилища, каквито не са решенията на съдилищата по конкретното дело.
В изложението си към касационната жалба касаторът твърди, че дадената от въззивния съд “квалификация на правоотношенията между страните е неправилна и незаконосъобразна, тъй като не кореспондира с фактите по делото, което по съществото си представлява нарушение на материалния и процесуален закон “ и “в интерес и за развитие на правото би било произнасянето по основните характеристики на договора за ишлеме, като специфичен договор за изработка”. Правилната квалификация на иска е да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, следователно така поставен въпроса от касатора има отношение към касационното основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3, пр. първо ГПК. Доколкото поставеният от касатора въпрос за характеристиката на договора за изработка на ишлеме не е материалноправния въпрос с решаващо значение за крайните изводи на въззивния съд за уважаване на обективно съединените искове – връщане на даденото по развален договор за изработка и за мораторни лихви за забава / чл.88, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД/, то не е налице както основната, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В заключение, липсват предпоставки те на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, ГПК. На ответника по касация не се присъждат разноски защото не са документирани за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №73/16.04.2009г., постановено по в.гр.дело №111/2009г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: