О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр. София, 14.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 11 декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №4044 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на ЗК У. АД-София срещу определение №1401 от 29.06.2012 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 1254/2012 г., с което е потвърдено определение №152/23.01.2012 г. по т.д. №115/2011 по описа на ОС-Благоевград за отказ за допълване на постановеното първоинстанционно решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските като присъди в полза на ответника разноските по водене на делото, съобразно отхвърлената част от иска.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение.
Твърди се наличие на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 ГПК .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 т.2 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е счел, че за да се присъдят в полза на страната по гражданскоправен съдебен спор направените съдебни разноски е необходимо такова искане да бъде изрично отправено до съда, а не само да се представи списък по чл.80 ГПК. Ето защо съдът е счел молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта за разноските в насока присъждане в полза на ответника разноските по водене на делото, съобразно отхвърлената част от иска за неоснователна , при положение, че такова искане изрично формулирано от същата страна липсва до даване ход на устните състезания в първата инстанция.
За да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. В случая, в самата частна касационна жалба се сочат като обуславящи изхода на спора свързаните два въпроса за това, следва ли съдът да присъди разноски в полза на страната, когато същата не е отправила изрично искане в тази насока до съда или за това е достатъчно представянето на списък по чл.80 ГПК. По първия въпрос е налице практика на съдилищата, включително цитираното от самия жалбоподател определение ТК, ІІ т.о. на ВКС№60 от 09.07.2009 г. по т.д. №735/2008 постановено по реда на чл.248 ГПК и явяващо се незадължителна казуална практика, от което по недвусмислен начин следва, че за уважаване на молбата по чл.248 ГПК за допълване на съдебен акт с произнасяне по присъждане на разноски, такова искане следва да е изрично и своевременно направено пред съда. Следователно излиза, че липсата на такова искане не се замества от самия списък по чл.80 ГПК
С оглед изложеното , настоящият състав на ВКС, ІІ т.а. счита, че при наличието на цитираната практика на ВКС, с която обжалваният акт не е в противоречие липсва предпоставка за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1401 от 29.06.2012 г. на Апелативен съд-София по ч.гр.д. № 1254/2012 г
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.