1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
[населено място], 16.11.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 1362 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 2329 от 26.11.2015 г., постановено по гр.дело № 1797 /2015г. на Софийски апелативен съд, гр.колегия- Х състав, допълнено с решение № 604 от 31.03.2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 29.12.2014 г. по гр.д. № 606/ 2014 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на А. А. Т. срещу ЗД [фирма], [населено място] за сумата от 68684 лева, представляваща застрахователно обезщетение за кражба на МПС , ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014г. до окончателното заплащане на сумата.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Ответникът по жалбата в писмен отговор на касационната жалба поддържа становище за не допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира разноски по списък в размер на 4000 лв.- адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено с договор за правна помощ и сътрудничество от 11.03.2015 г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи иска на А. А. Т. срещу ЗД [фирма], Софийският апелативен съд е приел за доказано настъпилото застрахователно събитие по щета № 110100000300 – кражба на МПС, марка „Порше”, с рег. [рег.номер на МПС] .
На основание чл.161 от ГПК във вр. с чл. 190, ал.2 ГПК съдът приема за доказан факта, че ищецът е представил на застрахователя документи удостоверяващи кражбата на МПС, съответно настъпването на застрахователното събитие, след като въпреки дадените на ответника указания, не е представил посочените от съда документи. Съдът е преценил възражението на въззивника – застраховател за надзастраховане като ирелевантно за спора. Съдът се е позовал на заключението на в.л., като неоспорено от страните в съдебно заседание, че пазарната цена на МПС към датата на застрахователното събитие е 68 648 лв. Приложена е разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към датата на застрахователното събитие.
. САС се е произнесъл и по правопогасяващото възражение на застрахователя за погасяване на вземането – застрахователно обезщетение, с изтичане на тригодишния давностен срок по чл.197 КЗ. От съда е съобразено, че исковата молба е изпратена по пощата, чрез куриерска фирма на 10.01.2014г., видно от приложената с исковата молба товарителница. Счетено е, че товарителницата е оспорена от ответника едва във въззивната инстанция относно датата на приемане на документите от куриерската фирма. В случая документът не е своевременно оспорен от страна на ответника с отговора на исковата молба, не е изразено недвусмислено заявление за оспорване на товарителницата, в какво се състои оспорването, предвид обстоятелството, че тя представлява частен свидетелстващ документ.
По поставените от касатора въпроси в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, ВКС приема следното:
По първия въпрос: „Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК за представяне на преписка от документи в цялост може ли да бъде ценено по реда на чл.161 ГПК като създаване на пречка за събиране на доказателства, ако страната която е направила искането по чл.190 от ГПК не е изпълнила задължението си да формулира правилно и законосъобразно искане, като посочи какви документи конкретно изисква от преписката и какви обстоятелства ще установя с тях, за да непредставянето им да може да се приеме като доказателство за определен факт ?”.
Поставеният въпрос е във връзка със спора, но касаторът не обосновава селективния критерий по чл.280,ал.1,т.1 ГПК с цитираните решение – решение № 411/27.10.2011г. по гр.дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV гр. о. и решение № 23/08.08.2012г. по т.дело № 235/2010г. на ВКС, ІІ т.о.. С посочените решения не се дава отговор на така поставения въпрос, поради което не е налице поддържаният допълнителен критерий. С тези решения съставите на ВКС са се произнесли по въпроса за задължението на съда по същество да прецени всички събрани по делото доказателства от значение за спора и доводите на страните и да обоснове решението въз основа на тази преценка. В случая следва да се отбележи, че искането на ищеца за представяне на доказателства по реда на чл.190 ГПК е в достатъчна степен индивидуализирано, доколкото самият опис за предадени и получени от ответника документи съдържа конкретно посочени документи, при преценка на които съдът е направил извод, че доказват настъпването на застрахователното събитие. Същият е приложен към исковата молба и е връчен на ответника заедно с преписа от нея .
По втория въпрос: „Договорът за продажба на МПС представлява ли доказателство за действителната стойност на автомобила към датата на закупуването му и може ли от него да се направи извод за надзастраховане, ако автомобилът е застрахован на сума значително надвишаваща сумата, за която е представен договорът за покупко-продажба. Длъжно ли е вещото лице при отсъствието на МПС при даване на оценка на откраднатия автомобил да съобрази цената, на която е придобито МПС?”.
Касаторът поддържа противоречие с Решение № 411/27.10.2011г. по гр.дело № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Няма противоречие на обжалваното решение с посочената съдебна практика, тъй като САС е ценил всички доказателства по делото и заключението на вещото лице и е приложил закона. Съгласно чл.208,ал.3 от КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към дена на настъпване на събитието – кражба на автомобила. В случая размерът на вредата към деня на настъпване на събитието е бил определен чрез използването на специални знания от назначено от въззивния съд по искане на ищеца-жалбоподател вещо лице. Заключението не е оспорено.
По третия въпрос: ”Ако е направено възражение за изтекла погасителна давност следва ли съдът да укаже на страната, че исковата молба е депозирана по пощата и да представи копие на товарителницата за да може страната да вземе становище по нея? Ако товарителницата, с която исковата молба е изпратена по пощата е оспорена от ответника с искане за откриване на процедура по чл.193 ГПК, съдът длъжен ли е да разпредели доказателствената тежест между страните и да укаже на страните , че дали сочат доказателства за твърденията си относно датата на депозиране на исковата молба и да им даде възможност да представят доказателства? Къкъв е срокът до който ответникът може да възрази по въпроса свързан с достоверността на датата на товарителницата в случаите в които исковата молба е връчена на ответника с отбелязана дата на постъпване на исковата молба в съда, но липсват доказателства – отбелязване, че исковата молба е изпратена по пощата? Допуснато ли е процесуално нарушение, ако съдът не се е произнесъл по направеното оспорване?”.
Сочи се като допълнителен критерий противоречие с Решение №411/27.10.2011г. по гр.дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о.
Първият и вторият подвъпроси не са обуславящи крайните изводи на съда, тъй като не са поставени пред никоя от двете инстанции. По тези въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото същите не са обсъждани от въззивния съд и във връзка с тях той не е формирал решаващите си мотиви.
По третия подвъпрос не е налице допълнителния критерий по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК – противоречие на обжалваното решение със задължителна съдебна практика на ВКС. Не е налице обективен идентитет на обжалваното решение с посоченото от касатора решение №411/27.10.2011г. по гр.дело № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. В последното липсва произнасяне по поставения от касатора въпрос. Въпросът дали е допуснато процесуално нарушение е относим към основанията за касиране на неправилното решение по чл.281, т.3, предложение второ ГПК, поради което не обосновава основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С оглед изхода на касационното обжалване на ответника се дължат разноски в размер на 4000 лв..
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2329 от 26.11.2015 г., постановено по гр.дело № 1797 /2015г. на Софийски апелативен съд, гр.колегия- Х състав.
ОСЪЖДА ЗД [фирма], [населено място] да заплати на А. А. Т. ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 4000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: