О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
С., 18.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1436 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 7746/12.ХІІ.2012 г. на застрахователя [фирма]-С., подадена против решение № 1318 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 1.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 892/2012 г., с което е било изцяло изяло потвърдено първоинстанционното решение № 521 на Пловдивския ОС, ТК, 4-и с-в, от 29.ІІІ.2012 г. по т. д. № 3265/2011 г.: за осъждането на търговеца настоящ касатор – на основание чл. 226, ал. 1 КЗ – да
Оплакванията на касатора [фирма]-С. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор, с който осъдителния иск на К. Ив. М. да се отхвърли изцяло – като неоснователен и недоказан.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователното д-во касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговата търговска колегия по два процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ Има ли материална доказателствена сила протокол за ПТП с пострадали лица в частта относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП (механизмът на ПТП), когато съставителят му не е бил очевидец на самото местопроизшествие и дали представлява официален свидетелстващ документ в горепосочената си част, „когато е оспорена истинността на същия”?; 2/ Има ли прокурорското постановление за прекратяване на наказателното пр-во доказателствена стойност като индиция, т.е. косвено доказателство, за причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП и съответно за противоправното поведение на участник в него, ако мотивите на прокурора относно механизма на ПТП не съвпадат с тези на контролния орган, съставил протокола за ПТП? Докато от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото било произнасянето на въззивния съд в мотивите към атакуваното решение, че констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 26.ІІ.2011 г. „не бил обжалван” и съответно за правните последици от такова бездействие, а същевременно нямало решение на ВКС, на ВС или влязло в сила такова на друг по степен съд, въвеждащо института на „обжалване на протокол за ПТП”: „какъвто и да е той от изрично уредените в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касация К. И. М. от [населено място], област П. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите от застрахователя оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски. Инокирани са доводи, че касационната жалба е била основана изцяло върху допусната в мотивите към обжалваното решение езикова непрецизност, доколкото при обсъждането на процесния протокол за ПТП като доказателство по делото вместо „оспорване”, въззивният съд е употребил думата „обжалване”, а също и че извършеното в действително от застрахователя настоящ касатор оспорване на този официален документ с отговора му по исковата молба имало за предмет само за част от неговото съдържание, но не и истинността му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на застрахователя [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което прекия иск на М. с правно основание п чл. 226, ал. 1 КЗ е бил уважен частично /до размер на сумата 20 500 лв., при претендирано от нея застрахователно обезщетение в размер общо на 30 000 лв./, Пловдивският апелативен съд дословно е приел, че процесния констативен протокол за ПТП „не е обжалван и след като не е оспорена неговата материална доказателствена сила, вина за ПТП има водача К.”, а това е обосновало решаващия извод за ангажиране на отговорността на застрахователното д-во настоящ касатор по риска „Г. отговорност на автомобилистите”, щом като от страна на търговеца не е било поискано изслушване на заключение от „нова съдебно-техническа експертиза, която би опровергала констатациите в протокола или би установила има ли съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредите”. Следователно процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото във въззивната инстанция е досежно това проведено ли е било от страна на ответника по прекия иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ резултатно надлежно оспорване на представения по делото „Констативен протокол за ПТП с пострадали лица” от датата 26.ІІ.2011 г., удостоверяващ извършено от службите за контрол на МВР посещение на мястото на описаното в него пътнотранспортно произшествие, съставен на основание чл. 125а ЗДвП.
По арг. от текста на чл. 125, т. 1, предл. 2-ро ЗДвП фактът на съставянето на въпросния протокол имплицитно предпоставя, че при описаното в него произшествие е имало ранен човек и затова с материална доказателствена сила, обвързваща решаващия съд, се ползва именно тази част на същия официален свидетелстващ документ. По отношение на същия протокол в своя отговор по исковата молба процесуалният представител на [фирма] е направил оспорване на „истинността и конкретно верността в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, където се сочи, че участник № 1 преминал на забранен сигнал”, като формулираното в тази връзка доказателствено искане е било „за откриване производство по оспорване на този документ в сочената част” и затова са били ангажирани единствено показанията на водача на участвалата в процесното ПТП линейка /Н. Г. К./, означена като МПС-участник № 1 в констативния протокол от 26.ІІ.2011 г. Несъмнено е, че при извършено надлежно оспорване на истинността на документ, решаващият съд може да се произнесе „и с решението си по делото” – чл. 194, ал. 3 ГПК. Липсва обаче необходимост от оспорване на верността на официален свидетелстващ документ, ако органът, който го е издал, не е имал власт да удостоверява удостоверените обстоятелства, което положение в константната практика на ВКС (Вж. Р. № 85/28.V.2009 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 768/08 г.; Р. № 29/7.V.2008 г. на ІІ-ро т.о. по т.д. № 535/08 г.; Р. № 24/10.ІІІ.2011 г. на І-во т.о. по т. д. № 444/2010 г. и др., но също и в приложеното към изложението на касатора Опр. № ) е коментирано в смисъл, че „когато ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в инцидента моторни превозни средства”. Ето защо в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника /делинквента/, което може да се извърши с автотехническа експертиза или свидетелски показания.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № ІЗ-41 от 12.І.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и информационния център към ГФ, при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол – приложение № 1, но заедно с него „се изготвя подробна план-схема на ПТП” от органите на „Пътна полиция”-МВР. В случая ролята на тази подробна план-схема е имало доказателство № 3 по описа към исковата молба на М., а именно „Протокол за оглед на местопроизшествие”, също от датата 26.ІІ.2011 г., в частта му под надслов: „Разположение на пътните превозни средства, пострадалите, следите и веществените доказателства на местопроизшествието”. Материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ въобще не е била оспорена от страна на ответника застраховател с неговия отговор по исковата молба и точно това обстоятелство е имал предвид въззивния съд, когато непрецизно се е мотивирал, че протокола за ПТП не е бил „обжалван” /в смисъл на атакуван, оспорен като неистински документ/ от страна на застрахователя в пределите на преклузивния срок по чл. 133 ГПК. В заключение, това обяснява защо по делото въобще няма открито производство по оспорване на истинността на документ. Същевременно ангажираните от застрахователя настоящ касатор показания на водача, спрямо когото образуваното досъдебно наказателно производство е било прекратено от прокурора в хипотезата по чл. 243, ал. 1, т. 1-във вр. чл. 24, ал. 1,т. 9, предл. 1-во НПК – по искане на ищцата в настоящия процес (именно в качеството й на „пострадала”-според посочването й в процесния констативен протокол за ПТП с пострадали лица), е било обсъдено с всички останали данни по делото и при съблюдаване на отнасящите се до разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора правила на чл. 154, ал. 2 ГПК-във вр. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следователно релевираният от застрахователя в изложението към жалбата му последен /четвърти/ процесуалноправен въпрос въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваното решение, тъй като отнасящите се до механизма на настъпване на конкретното ПТП мотиви на прокурора, прекратил наказателното пр-во по искане на пострадалата, изобщо не могат да бъдат преценявани като съвпадащи или не с тези на контролния орган, съставил констативния протокол по чл. 3 от нарочната Наредба № ІЗ-41/12.І.2009 г. на МВР и КФН – при посоченото по-горе, че в частта от последния, отнасяща се до „Обстоятелства и причини за ПТП”, този протокол никога не е имал обвързваща решаващия съд материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1318/1.ХІ.2012 г. на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, постановено по т. д. № 892/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2