4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
С., 24,11,2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 387/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 16674 от 08.09.2014 г. по гр.д. 9526/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касационна жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл.284,ал.1, т.3 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „Следва ли въззивният съд, при условие, че пред първа инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в неправилно съставен доклад по делото поради неразпределяне на доказателствената тежест и липса на указания за кои факти не са посочени доказателства да се произнася с решение въз основа на факти, за които не са събрани никакви доказателства именно поради допуснатото процесуално нарушение”. Така поставен въпросът не е релевантен не само поради това, че е хипотетичен, но и поради обстоятелството, че са основава на фактически неверни твърдения. От изложението, се изяснява, че касаторът счита за процесуално нарушение на първата инстанция обстоятелството, че съдът не бил указал на никоя от страните да докаже на факта на „несъщественост на изпълнението”. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението за наличие предпоставки по чл.87, ал. 4 ЗЗД е направено от ответника с отговора по чл. 131 ГПК, като правозащитно възражение, с оглед което, той е поискал установяването му чрез изслушване на съдебно – техническа експертиза. В рамките на процеса т.е. още пред първата съдебна инстанция, касаторът е могъл да осъществи опровергаващо доказване на установените от експертизата факти, каквото не е осъществил. С оглед на това не се обосновава наличие на твърдяното нарушение при съставяне на доклада, при което и сочената практика по чл.266, ал. 1 ГПК не може да обоснове наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Касаторът е поставил два материалноправни въпроса. Първият въпрос е „Следва ли решаващият делото състав, при условие, че страните по договора изрично са уговорили в същия предпоставките за развалянето му , да преценява дали следва да бъде приложен чл. 87, ал. 4 ЗЗД”. Въпросът е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Соченото противоречие, обаче с решение № 931/10 г. на ВКС, ІІІ г.о., е поддържано, не с оглед решаващите мотиви на съда, а с оглед твърдението на страната, че след като страните са договорили при какви условия договорът може да бъде развален едностранно, то те са изключили приложението на чл.87, ал.4 ГПК. Освен това липсва и твърдяното противоречие дори и при такава обоснованост Макар и постановено по чл. 290 ГПК,в посоченото решение №931/10г. на ВКС, ІІІ г.о. не се съдържа конкретен правен въпрос, по който съдът е формирал задължителната си практика, като акта третира иск с правно основание чл. 108 ЗС при направено възражение от страна на ответника за упражняване право на задържане.Касаторът е интерпретирал част от мотивите на това решение съдържащо извод, че разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД била диспозитивна, като според него в това се изразявало противоречието с въззивното решение. Характерът на нормата като диспозитивна, обаче, не изключва приложението й при положение, че е налице фактическия състав, визиран в нея и същата изрично не е изключена с договора- въпроси в тази връзка, с цитираното решение не са разглеждани.Още повече че въззивният съд не е приемал нещо различно например че нормата на чл.87, ал.4 ГПК е императивна. Поради това, не може да се релевира противоречие в правните разрешения на въззивния съд и решението на ВКС при разрешаване на поставения от касатора въпрос, който и не е разглеждан с акта на касационната инстанция. С оглед изложеното е налице липсата на каквато и да е било връзка между разглежданите спорове, като съдът не е разглеждал нищо във връзка с вида и характера на нормата по чл. 87, ал. 4 ЗЗД, а по идентично възражение на страната във въззивното производство е посочил, че разпоредбата на раздел 11, т. 4 от лизинговия договор би могла да намери приложение, ако платената със забава част от лизинговото възнаграждение е значителна, какъвто не е разглеждания случай.
Поставеният въпрос „ Следва ли да се счита, че на длъжник по договор за периодично изпълнение не е даден достатъчен срок да изпълни задълженията си, при условие, че са спазени изискванията на самия договор същият да бъде развален едностранно при наличие на повече от 30 дневна забава по плащането на вноска с конкретен падеж, ответникът е изпаднал в забава много повече от допустимата по договора, на ответникът е даден с нотариална покана допълнителен срок да погаси задълженията си и е уведомен за разваляне на договора с исковата молба, като същият не е погасил задълженията си респективно не е изявявал воля да ги погаси до края на устните състезания пред въззивната инстанция” не е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Този извод се налага не само от изводите на съда, основаващи се на различни от сочените от касатора факти, а именно – че по делото липсва доказателства лизингодателя да е дал подходящ срок за изпълнение по смисъла на чл.87, ал. 1 ГПК, като същевременно е приел и извършени след датата на поканата плащания. Освен това посочените изводи за недоказаност на конкретни факти не са обусловили обжалвания правен резултат по спора, тъй като решаващите си изводи за неоснователност на иска съдът е мотивирал с приложение на разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Липсата на поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване и в тази връзка сочените решения от касатора не могат да променят този извод.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16674 от 08.09.2014 г. по гр.д. 9526/2013 г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: