4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 870
София, 26.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 1230/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 1405 от 01.08.2011 г. по гр.д.№ 964/2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено първоинстанционното решение № 45 776 от 08.12.2010 г. по гр.д.№ 12 839/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І-5 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Д. М., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И. сумата 2 945.22 евро, представляваща депозит за покупка на апартамент, предмет на предварителен договор за покупко-продажба от 2007 г.(без дата), сумата 36 926.92 евро, представляваща заплатената част от продажната цена, сумата 1 760.25 лв., представляваща платена консултантска услуга, всичките заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, а като основание за допускането му до касационно обжалване се поддържа това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради извършеното в нарушение с константната съдебна практика, включително и задължителна такава недопустимо разширително тълкуване на сключения предварителен договор, по въпроса допуска ли се разваляне на договор, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, решен в противоречие с Решение № 102 от 03.08.2010 г. на ВКС по т.д.№ 897/2009 г., ТК, ІІ т.о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса нарушават ли се клаузите му с учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот преди датата на предаването му, който според касатора е разрешен в противоречие с влезли в сила решения на Софийски апелативен съд – по т.д.№ 513/2010 г., по гр.д.№ 885/2010 г., с които са разрешени подобни спорове, касаещи идентични страни, предмет и правно основание, а основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК счита че е налице по отношение на разрешения от въззивния съд въпрос следва ли учредяването на договорна ипотека върху недвижим имот от страна на продавача, представляващо част от обичайната търговска практика, да се счита за нарушение на задълженията по предварителния договор при условие, че в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици.
Ответникът по касация Д. М. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по договора са обвързани от валидно правоотношение с източник предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент в комплекс „А. Вали” в [населено място]. Спорен по делото с оглед клаузата на договора, че продавачът се задължава да предаде имота без тежести е дали сключената от него договорна ипотека върху обещания имот е нарушение, съставляващо основание за развалянето му и за връщане на платените по него суми. Спорен по делото е бил и въпросът дали ищецът е изправна страна, респ. възникнало ли е потестативното право да развали договора при положение, че то е упражнено след като вече е изпаднал в забава по отношение на задължението да преведе остатъка от договорената цена, дължима след снабдяването на продавача с Констативен протокол за годност на обекта, и от който момент е започнал да тече 20-дневния срок за сключване на окончателния договор. Относно последният преюдициален въпрос въззивният съд приел, че липсват доказателства за надлежното уведомяване на ищеца чрез посоченото трето лице, упълномощено от последния да води кореспонденцията на продавача и поради това е счетено, че последният не е неизправна страна. По първия въпрос е приел, че учредената от ответника ипотека върху правото на строеж се разпростира и върху построения въз основа на него обект. Съществуването й към момента на сключване на окончателния договор според съда създава възможност за евициране от имота, установеното в т.4,1, б.”в” от предварителния договор задължение за предаване на обещания имот без вещни тежести според съда се отнасят за по-ранен момент спрямо сключването на окончателния договор, поради което е счетено за неоснователно възражението на ответника, че релевантният за наличието на договорно нарушение е моментът на сключване на окончателния договор. В тази насока са изложени съображения, че поетите задължения следва да се изпълняват за цялото времетраене на договора.
Първите три въпроса са от значение за конкретния спор, но отговорите по тях произтичат от тълкуването на договора, която дейност е извършена от въззивния съд в рамките на решаващата му дейност по съществото на спора. Евентуално допуснатите от него нарушения в приложението на чл.20 ЗЗД биха представлявали основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, които не могат да служат същевременно и за основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Тълкуването на конкретния договор не е в компетентността на касационната инстанция, защото за разкриване действителната воля на страните не е достатъчен само писмения му текст, но полезни биха могли да бъдат и доказателства, които са извън договора. Събирането на доказателства и установяването на конкретната фактическа обстановка е в изключителните правомощия на въззивния съд, като касационния съд следи за правилното приложение на закона въз основа на установената вече от въззивната инстанция конкретна фактическа обстановка.
Обжалваното решение на Софийския апелативен съд ще следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК само по четвъртия поставен правен въпрос, преформулиран от настоящия състав по следния начин: „Представляват ли евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека, върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 1 594.87 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1405 от 01.08.2011 г. по гр.д.№ 964/2011 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора М. Р. И. К. 2” Е. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 1 594.87 лв., както и да представи доказателства за това, като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: