3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 142/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 870
гр. София, 29.09.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 142 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
П. В. В., Р. В. Павлова, С. Д. В. и Р. Д. В. обжалват решение № 1432 от 25.11.2010 г. по гр. д. № 1073/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. Ц. С., Е. С. С. и В. С. С. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решение № 460 от 13.02.2007 г. по гр. д. № 3284/05 г. на Районен съд [населено място] и е прекратил производството по делото. Приел е, че с решение № 79 от 21.06.1993 г. на наследниците на Д. С. била възстановена собствеността на нива от 3.4 дка находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 818 от 14.09.2001 г. била възстановена собствеността на нива от 3.4 дка находяща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „М.”. С техническа експертиза било установено, че 440 кв. м. от възстановения на ищците имот попадал в имота на ответниците, както и че в имота има построена до 01.03.1991 г. сезонна сграда. Съдът преценил съгласно указанията на ВКС в отменителното решение, че ищците не се легитимират като възстановени собственици на процесния имот с решенията, тъй като към предявяване на иска реституционната процедура не е приключена. След влизане в сила на § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ обн. ДВ бр. 68/99 г. и чл. 18ж и 28 ППЗСПЗЗ, необходимо изискване за придобиване право на собственост върху новообразуваните имоти е да има издадена заповед на кмета и скица. Липсата на заповед и скица води до незавършеност на реституцията, затова съдът е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ издадено през 1993 г. възстановява собствеността на земеделска земя; дали решение на ОСЗ от 2001 г. възстановява собствеността, ако към този момент няма издадена заповед по §4к ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Въпросът дали решението издадено през 1993 г. легитимира ищците като собственици, е разрешен с отменителното решение на ВКС. Затова решението не противоречи на приетото в Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВС, ОСГК и няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В. решение не е постановено в противоречие с посочената съдебна практика. Според решение № 804 от 23.07.2007 г. по гр. д. № 600/06 г. на ВКС IV ГО, не е необходимо да се изчаква изготвянето на плана за новообразуваните имоти който се има предвид по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за да се признае легитимацията на ищците да водят ревандикационен иск за възстановения им имот. Решението обаче има предвид момент на възстановяване преди да е приета новата редакция на чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ, докато в случая предмет на спора е решението на ОСЗ след изменението със ЗИД на ЗСПЗЗ. В решение № 1663 от 03.10.2003 г. по гр. д. № 109/03 г. на ВКС IV ГО е прието, че фактическият състав на земеделската реституция следва да се счита за осъществен с постановяване на решението от надлежния орган, което е съответната ПК. То също не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като спорът не е дали има постановено решение от ОСЗ, а дали когато след постановяването му няма издадена заповед по §4к, реституцията се счита за приключена. Не може да се счете, че е налице противоречие с решение № 1639 от 12.02.2004 г. по гр. д. № 2726/02 г. на ВКС ІV ГО в което е прието че когато с решение на ОСЗ имота е възстановен в стари граници които са определени, скицата не са елемент от решението. Решението е неотносимо към спора, тъй като процесния имот се намира в терен по § 4, е било необходимо изискване за него да бъде изготвен и план за новообразуваните имоти. К. счита, че по въпроса дали построената в имота сграда отговаря на изискването за постройка, противоречи на решения № 1385 от 29.11.2006 г. по гр. д. № 2440/05 г. на ВКС ІV ГО и № 687 от 04.03.2008 г. по гр. д. № 666/06 г. на ВКС ІІ ГО. Основанието по т. 2 за противоречива практика може да бъде повод да се обжалва въззивно решение само ако липсва уеднаквяване на практиката на ВКС по формулирания правен въпрос с тълкувателно решение, или с решение по чл. 291 ГПК. Ако има такава практика, няма основание за допускане на касационно обжалване, независимо че има влезли в сила решения в които поставеният въпрос е решен по различен начин. По въведения въпрос е прието Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по тълк. д. № 2/2011 г., на ВКС ОСГК, на което въззивното решение не противоречи.
В изложението се съдържа и бланкетно възпроизвеждане на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, че спорът е от съществено значение за точното прилагане на закона, без касаторът до обоснове тезата си относно това до какъв принос за точното прилагане на закона и развитие на правото би довело произнасянето на ВКС по неговата жалба. В конкретния случай не е налице и тази хипотеза за допустимост, доколкото произнасянето по формулираните въпроси не е свързано с тълкуването на закона поради неяснота на правната норма, а с преценка на конкретни доказателства.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1432 от 25.11.2010 г. по гр. д. № 1073/10 г. на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: