5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 870
С., 4.07. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 272/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ч. против въззивно решение № 299 от 19.11.2010 г. по гр. дело № 455/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 402 от 04.08.2010 г. по гр. дело № 1431/2010 г. на Казанлъшки районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя против ОУ „С. П. Х.” [населено място], общ. П. баня, за отмяна като незаконно уволнението на М. Н. Ч. извършено с предизвестие № 294 от 24.09.2009 г. на директора на ОУ „С. П. Х.”, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „учител по биология, химия и физическо възпитание и спорт” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2500 лв. за четири месеца със законна лихва от 28.12.2009 г., както и за заплащане на 183 лв. трудово възнаграждение за месец май 2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – при повторно разглеждане на делото, върнато по чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК на първа инстанция за произнасяне по предявения иск, касаещ прекратяване на трудово правоотношение с предизвестие, преклудирани ли са възможностите на ответника да твърди нови факти и сочи нови доказателства за оспорения чрез исковата молба срок на предизвестие и материалноправния въпрос – необходимо ли е съгласието на работника за оттегляне на предизвестието от работодателя по аналогия с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ, като поддържа, че материалноправният въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представя съдебно решение по гр. дело № 1671/2009 г. на Казанлъшки районен съд, отменено с решение по гр. дело № 654/2009 г. на Старозагорски окръжен съд, с което иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен, като заповедта за прекратяване на трудово правоотношение е отменена и е прието, че в срока на предизвестието работодателят е имал възможност да оттегли същото, със съгласие на работника по аналогия с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ в писмен вид, ако е променил решението си за прекратяване на трудовото правоотношение, което се е прекратило с изтичането на срока за предизвестие, и тъй като обжалваната заповед е издадена след прекратяване на трудовия договор, същата се явява незаконосъобразна. Решението в тази част е влязло в сила видно от представено решение по гр. дело № 1124/2010 г. на Казанлъшки районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ответникът ОУ „С. П. Х.” [населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение и представя съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 262 КТ.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Процесуалноправният въпрос е поставен, поради обезсилване на първоначално поставеното решение от районния съд, като е прието, след оставяне на исковата молба от въззивния съд без движение и направени уточнения от ищеца – жалбоподател, че съдът е разгледан непредявен иск и не е разгледал предявения иск. При повторното разглеждане на делото в първоинстанционния съд са били приети две нови доказателства – отраслов К. от 30.06.2008 г. за системата на народната просвета, в който е предвиден двумесечен срок на предизвестие за работниците и служителите в системата на народната просвета при прекратяване на трудовите правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1-3 КТ – чл. 29 от К. и удостоверение за трудовото възнаграждение на ищеца, съобразени от съда при постановяване на решението, потвърдено с обжалваното въззивно решение.
Процесуалноправният въпрос, дали се преклудира възможността на ответника да сочи нови доказателства, когато делото е върнато на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск, с обжалваното решение е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, според която, когато делото е върнато за ново разглеждане, първоинстанционният съд ще се ръководи в дейността си от общите правилата за разглеждане на делото в първата инстанция. Новото разглеждане на делото ще започне от това процесуално действие, което е било основание за отмяна/обезсилване на решението, като останалите процесуални действия на съда и страните, които не са били опорочени, запазват своето значение. Ответникът ще може да посочи нови доказателства само по фактическия състав на спорното право, предмет на предявения иск, за разглеждане на който делото е върнато на първоинстанционния съд. Възможността да се сочат известни на страната обстоятелства и доказателства и да се представят намиращи се в нейно държане доказателства в първоинстанционното производство започна да се преклудира с подаването на исковата молба и изтичането на срока за отговор и се преклудира окончателно в първото заседание за разглеждане на делото. В процесния случай, при съобразяване на отклоненията, отнасящи се до фазата на процеса, в която се намира делото, посочените доказателства, на които се позовава жалбоподателя са представени от ответника в първото заседание, след връщане на делото за разглеждане на предявения иск, и като относими към предмета на спора са били приети и съобразени при постановяване на решението. Щом като в производството при новото разглеждане са приложими общите правила, а според тях тези доказателства са допустими, следва да се признае право на заинтересованата страна да може да направи доказателствените си искания.
Предвид изложеното, поставения процесуалноправен въпрос не дава основание за селектиране на касационната жалба по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По материалноправния въпрос – необходимо ли е съгласието на работника за оттегляне на предизвестието от работодателя по аналогия с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ, жалбоподателят се позовава на противоречива съдебна практика между приетото с обжалваното решение и представено съдебно решение по гр. дело № 654/2009 г. на Старозагорски окръжен съд.
С обжалваното решение е прието, че на 25.09.2009 г. на ищеца е връчено предизвестие, че поради съкращаване в щата трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 2 КТ след изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 КТ от два месеца. На 20.11.2009 год. работодателят оттеглил предизвестието, за което ищецът бил уведомен на 25.11.2009 г., преди да изтече двумесечния срок. От показания на разпитани свидетели е установено, че ищецът се явил на работа на 30.11.2009 г., до която дата бил в болнични. Прието е, че в отношенията между страните, поради членство на ищеца в синдикална организация на КТ „Подкрепа” – Синдикалния регионален съюз [населено място], действат нормите на подписания К. за системата на народната просвета, според който в чл. 29 е предвиден двумесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, 1-3 КТ, който в случая е изтекъл на 26.11.2009 г., но предизвестието не е произвело правни последици на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, тъй като преди да изтече двумесечния срок, на 25.11.2009 год. ищецът е бил уведомен за оттегляне на предизвестието от работодателя. При тези обстоятелства, от правна страна е направено заключение, че трудовото правоотношение не е прекратено с изтичане на предизвестието и искът за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на посоченото основание – прекратяване на трудовия договор с изтичане на срока за предизвестие подлежи на отхвърляне с произтичащите от това последици.
Жалбоподателят поставя правния въпрос, необходимо ли е било съгласието на служителя за оттегляне на предизвестието от работодателя, при така сложилите се отношения, по аналогия с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ. С обжалваното решение този въпрос не е обсъждан, но отговора, с оглед крайния резултат, е отрицателен и той е правилен. Подобна възможност не е уредена от законодателя, а аналогията с разпоредбата на чл. 326, ал. 4 КТ е неприемлива. С оттегляне на предизвестието за уволнение от работодателя, работникът запазва трудовото си правоотношение и оттеглянето се явява действие извършено в негов интерес, поради което негово съгласие не е необходимо. Работодателят е задължен да уведоми писмено и своевременно работника, че оттегля предизвестието за уволнение, преди изтичане на срока, както е направено в случая, иначе трудовото правоотношение се прекратява – чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ.
Представеното съдебно решение по гр. дело № 654/2009 г. на Старозагорски окръжен съд е по конкретен казус, различен от настоящия и не представлява противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В разгледания случай е прието, че с изтичане на срока за предизвестие е прекратено трудовото правоотношение с ищеца и след тази дата същият не се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Прието е, че фактическото изпълнение на трудовите задължения от работника, продължили след изтичане на срока, без противопоставянето на работодателя, би имало значение при хипотезата на срочен трудов договор по чл. 69 КТ, какъвто в случая не е бил налице. Вметнатото от съда изречение по приложението на чл. 326, ал. 4 КТ не е решаващо за крайния изход на делото и в този смисъл възприето решение на казуса не влиза в противоречие с казуса, разрешен с обжалваното решение, а това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 19.11.2010 г. по гр. дело № 455/2010 год. на Старозагорски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ