3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 05.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1568/2013 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Б. – Товарни превози” Е., [населено място] е подало касационна жалба против решение по гр. д. № 732/2012 г. на Окръжен съд Хасково и приложило изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Х. Г. К., със съдебен адрес в [населено място], моли да не се допуска касационно обжалване поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК или жалбата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира за разноски.
След проверка, касационният съд установи следното:
Районен съд – Димитровград, с решение от 25. 07. 2012 г. по гр. д. № 657/2012 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на Х. К., извършено със заповед от 12. 03. 2012 г., възстановил К. на заеманата преди уволнението длъжност „машинист, локомотивен, влакова работа ІІ гр.” в Локомотивен район – Д. и осъдил [фирма] да заплати на К. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на сумата 1532,58 лв.. Решението е потвърдено от Окръжен съд Хасково с въззивно решение от 07. 11. 2012 г. по гр. д. № 732/2012 г.. Съдът е констатирал, че уволнението на ищеца е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ „съкращаване на щата”, че работодателят е извършил подбор, но в хода на производството по делото пред първоинстанционния и въззивния съд, работодателят – ответник по иска, не е ангажирал доказателства за законосъобразно извършване на подбора, при заявеното с исковата молба от К. твърдение, че подборът е в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос за задължение на работодателя да посочи критериите и съдържанието на отделните показатели за оценяване, което е в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС – конкретно посочени решения на състави на касационния съд. Жалбоподателят изтъква също, че изводът на решаващия съд за липса на достатъчно доказателства, че оценките на ищеца съответстват на действителното му ниво на справяне с възложената работа, е в противоречие със събраните доказателства и правилата на формалната логика, което представлява несъобразяване с постановките на ТР № 1/17. 07. 2001 г. и ТР № 2/02. 07. 2004 г., двете на ОСГК на ВКС.
Искането е неоснователно.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предполага произнасяне по конкретен правен въпрос, който е обусловил изхода по конкретното дело – т. 1 от ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГКТК на ВКС относно въпроси, свързани с основанията за допускане на касационно обжалване. По настоящото дело, съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ по съображение, че работодателят не е доказал, че поставените оценки на участниците в подбора са реални, т. е. коректно отразяват нивото на изпълнение на възложената им работа, техните умения и знания. Това обстоятелство е заявено с исковата молба като основание на предявените искове и първоинстанционният съд е дал изрични указания на ответника – работодател да ангажира доказателства, но това не е направено. Крайното решение на спора по делото е обусловено не от въпросите, които са поставени в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени по-горе, а от липсата на доказателства, че определените оценки и конкрено оценката на ищеца К. е съответна на неговите знания и умения и на качеството на неговата работа. Разрешението на съда по този въпрос е изцяло съобразено с изискванията на ТР № 3/16. 01. 2012 г. на ОСГК на ВКС, че работодателят е длъжен да установи с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания, фактическите обстоятелства довели до конкретните оценки, а съдът е длъжен да провери дали определените оценки действително отговарят на квалификацията и работата на съответните работници и служители.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 11. 2012 г. по гр. д. № 732/2012 г. на Окръжен съд Хасково.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Х. Г. К. от [населено място] сумата 300 /триста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: