О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
гр.София, 05.08.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №326 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 27.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Благоевградски окръжен съд, след като е отменено решение от 24.02.2009г., постановено по гр.д. №524/2008г. на Районен съд – гр. Г., П. на Р. Б. е осъдена да заплати на В. А. Ж. още сумата 2000лв. на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ – обезщетение за неимуществени вреди. Оставено е в сила първоинстанционното решение за уважаване на иска до размер на 3000лв. и за отхвърляне за размера над 5000лв. до 15000лв.
Решението е обжалвано от В. А. Ж. в отхвърлителната част. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението е обжалвано от страната по чл.10, ал.1 ГПК – Окръжна прокуратура – Благоевград в осъдителната част . Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с правен интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от В. А. Ж. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ – за заплащане на сумата 5 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл.213а НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 22.05.2000г., за което престъпление е оправдан с решение от 04.09.2006г. по внохд№857/2005г. на ОС-Благоевград. Отхвърлен е иска в останалата част до претендирания размер 15 000лв.
Въззивният съд е приел, че неимуществените вреди, включително от влошеното здравословно състояние, са причинени на Ж. и от наказателното му преследване за тежко умишлено престъпление, продължило шест години.
Касаторът-ищец се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2/неправилно посочена т.2/ и т.3 от ГПК. Решение на ОС – гр. В., на което касаторът се позовава и за което няма данни да е влазло в законна сила, е неотносимо към оснсованието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по релевирания от касатора въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД, тъй като по този въпрос има съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на Окръжна прокуратура – Благоевград не е посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – ТР №1/2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.07.2009г., постановено по гр.д. №338/2009г. на Благоевградски окръжен съд, касационни жалби от В. А. Ж. и от Окръжна прокуратура – Благоевград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: