1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 01.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова ч.т.д. № 3095 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. П. и И. П. като представители на Фондация „Ж. П. България” и заявители по заявление вх.№ 997/21.03.2014г. за вписване на промени в подлежащите на вписване обстоятелства по партидата на фондацията по ф.д.№ № 821/2008г. на Софийски градски съд. Насочена е срещу Определение № 1924 от 25.07.2014г. по в.ч.гр.д.№ 2244/2014г. на САС, с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба против Определението на СГС от 07.04.2014г. по същото фирмено дело за спиране, на основание чл.536,ал.1,т.2 ГПК на производството по заявление вх.№ 997/2014г.
С частната жалба се иска обезсилване на определението на САС като недопустимо като се твърди, че и първоинстанционният и въззивният съд не са отчели спецификата на регистърното производство, уредено със ЗЮЛНЦ, в който не е предвиден ред за спирането му. Твърдението е, че текстът на чл.536,ал.1,т.2 от ГПК е неприложим и неотносим към производството по този закон, и той като специален изключва приложението на общия. Позовава се на противоречие в съдебната практика по този въпрос- Определение № 635 по ч.т.д.№ 693/2009г. на ТК, І т.о. и Определение № 23 по ч.т.д.№ 956/2011г. на ІІ т.о. и двете, постановени по реда на чл.274,ал.2 ГПК във връзка със спиране на охранително производство по вписване в регистъра по чл.6 ЗЮЛНЦ, както и на Определение № 903 по ч.т.д.№ 916/2010г. на ІІ т.о., постановено по спор във връзка със спиране на вписване на промени по партидата на политическа партия.
За да постанови обжалваното определение, без да се позовава изрично, САС е изразил трайно установеното становище на съдилищата по обжалваемостта на определението за спиране по чл.430 ГПК-отм., респ. чл.536 ГПК до приемането на третата алинея на чл.536 ГПК-ДВ бр.99/2012г., в сила от 18.12.2012г. От мотивите е видно, че наличието й като част от действащия правопорядък, не е отчетено.
Частната жалба пред ВКС е допустима като насочена срещу определение, с което въззивният съд е отказал да се произнесе по съществото на подадената пред него частна жалба, оставяйки я без разглеждане.
Неоснователно е становището за недопустимост на обжалваното въззивно определение. Трайна е практиката на ВКС, че общата разпоредба за охранителните производства по чл.536,ал.1, т.2 ГПК е приложима и към специалния закон, уреждащ регистърните производства по вписване на юридически лица с нестопанска цел – ЗЮЛНЦ. Цитираното от жалбоподателя Определение № 635 по ч.т.д.№ 693/2009г. на І т.о. е изолирано становище, а определението по ч.т.д.№ 916/2010г. на ІІ т.о. е неотносимо, тъй като визира вписване по ЗПП.
Настоящият състав приема, че обжалването на постановеното от регистърния съд спиране на охранителното производство по искането за вписване на промени по партидата на фондацията, е недопустимо и при действието на новата разпоредба на чл.536,ал.3 ГПК, тъй като предвидената в изр.второ възможност за обжалване намира приложение само по отношение спирането на производството по вписване, заличаване и обявяване на актове в ТР, т.е. по отношение спирането на вписванията по търговската регистрация по ЗТР. С ал.3, изр.второ на чл.536 ГПК е предвидена изрично само възможността за обжалване на определението за спиране на охранителното производство в „случаите на чл.19,ал.5 ЗТР”. Новелата на ал.3 на чл.536 в процесуалния закон е създадена чрез изменението на ЗТР- с пар.5 на ЗР на ЗИДЗТР /ДВ бр.99 от 14.12.2012г./ и възможността за обжалване на определението на съда за спиране е посочена като второ изречение в новата алинея, а не като самостоятелна разпоредба /алинея/ на чл.536,ал.1 ГПК. Разширително тълкуване на изрична разпоредба е недопустимо, поради което следва, че и при действието на разпоредбата на чл.536,ал.3, изр.второ ГПК, липсва предвидена законова възможност за обжалване на акта за спиране на охранителното производство по ЗЮЛНЦ – не е налице хипотезата на чл.274,ал.1,т.2 ГПК, а разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1 ГПК е неприложима като визираща преграждането на исковия процес. В обобщение: спирането на охранителното производство по вписването в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /сдружения и фондации/ на обстоятелствата по чл.18 ЗЮЛНЦ е извън хипотезата и приложното поле на спиране на регистърно производство по чл.19,ал.5 ЗТР, и по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.536,ал.3, изр.второ ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, но със съображенията, изложени в настоящото.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 1924 от 25.07.2014г. по в.ч.гр.д.№ 2244/2014г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.