О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 125 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 24.06.2009 год. по гр. д. № 176/2007 год. В. окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 16.06.2006 год. по гр. д. № 659/2005 год. на Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на В. Т. О. и Л. А. Д., че В. Г. В. и М. Й. В. са собственици на ПИ № 1229 в кв. 17 по пл. на 8 подрайон на гр. В. /бивш имот пл. № 9 в кв. 17, 8 подрайон/ с площ 230 кв. м. по нот. акт и 256 кв. м. по скица, при описаните в решението граници, като собствеността върху 1/3 ид. ч. са придобили в СИО на възмездно правно основание-договор за покупко-продажба по нот. акт № 78/96 год., а собствеността върху останалата ? ид. ч. от имота – на основание добросъвестно давностно владение в периода 7.08.96 год. до 6.08.2004 год., а Б. И. В. е придобила на възмездно правно основание – горния нотариален акт за покупко-продажба 1/6 ид. ч. от имота /относно частите съгласно решението от 14.12.2006 год. за поправка на допуснатите очевидни фактически грешки/, отменен е констативния нотариален акт на ответницата В. О. с № 12/2004 год. и е осъдено ответното дружество [заличено име на фирма], гр. В. да предаде владението върху горния имот на ищците В..
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срок от ответниците [заличено име на фирма] и В. О. и Л. А., чрез пълномощниците им, с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. т. 2 и 3 ГПК. Касаторите искат неговата отмяна и вместо това предявените искове се отхвърлят или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В представеното от касаторите В. О. и Л. А. изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че по процесуалноправния въпрос, свързан с основанията на обективно предявените два иска въззивният съд се е произнесъл в противоречие на т. 9 от ТР № 1/2001 год. на ВКС, както и на решение № 2162 по гр. д. № 1615/69 год. на І г. о. на ВС, като е оставил в сила първоинстанционното решение по различни мотиви относно основанието, на което е признал правото на собственост на ищците. Позовават се на противоречиево произнасяне с цитираната и приложена съдебна практика по въпросите за обсъждане от съда на доводите и възраженията на страните, както и на преценката на събраните доказателства, представляващи съществено процесуално нарушение, обусловило и необосноваността на решението. По материалноправния въпрос относно възможността да се придобие право на собственост върху имот, частна общинска собственост относно ? ид. ч., извън обхвата на отмяната на отчуждаването, поддържат противоречиво произнасяне в решение № 1211 по гр. д. № 3877/2007 год. на ІV г. о. на ВКС.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [заличено име на фирма] се позавава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира въпроса за давностното владение при кумулативност на признаците му – упражняване на фактическа власт и намерение за своене и начина на установяването му в процеса чрез пълно и главно доказване, като произнасянето по този въпрос в обжалваното решение е в противоречие на представените решения № 649 по гр. д. № 477/92 год. на І г. о. на ВС и № 636 по гр. д. № 144/2003 год. на І г. о. на ВКС. Позовава се и на процесуалноправните въпроси относно обсъждане и преценка на доказателствата и доводите на страните, въз основа на цитирана и представена съдебна практика, които според него са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с липсата на практика по новия ГПК за касационното обжалване.
Ищците, чрез пълномощниците им, както и конституираното трето лице, техен помагач [заличено име на фирма], чрез представляващия го управител В. Д., оспорват касационните жалби, като поддържат и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което предявените установителни искове против ответниците, физически лица и ревандикационния иск против дружеството [заличено име на фирма] са уважени, въззивният съд приел, че ищците по делото В. се легитимират за собственици на спорния имот на основание давностно владение в периода от покупката му с нот. акт № 78/96 год. до фактическото му отнемане от ответното дружество. Това придобивно основание е поддържано от ищците в условията на евентуалност, поради което и при направения от въззивния съд извод, че не са били налице предпоставките за отмяна на отчуждаването на спорния имот в лицето на праводателите на ищците, то и покупко-продажбата му през 1996 год. не е породила прехвърлително действие. Съдът е отчел обвързващата силата на присъдено нещо на решението за отмяна на отчуждаването по отношение на участвуващите в това производство страни – бившите собственици и общината, поради което и не е налице пречка за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по отношение на този имот от приобретателите по продажбата, ищците в производството. С оглед качеството им на добросъвестни владелци същите се легитимират като собственици след изтичане на срока на кратката придобивна давност, с оглед установения по делото от свидетелските показания факт, че са упражнявали владение върху имота, в който смисъл са и писмените доказателства за предприетите действия пред общината за бъдещото му застрояване и плащането на данъци. Съдът е приел липсата на данни по делото за владение върху имота от страна на ответниците О. и Д., поради което и същите не могат да се легитимират като собственици на имота, а оттук и сключеният от тях договор за продажбата му на ответника „Д.” ООД не е произвел прехвърлително действие. Тъй като по делото не е бил спорен факта, че това дружество осъществява фактическата власт върху имота, същото е осъдено да предаде на ищците владението върху него, а издадените нотариални актове от 2004 год. на ответниците подлежат на отмяна. Осъществената продажба между тях е обосновала извода на въззивния съд за допустимост на предявения установителен иск за собственост против ответниците, физически лица, праводатели на ответното дружество.
Следователно, произнасянето по въпроса за наличието на предпоставките на кратката придобивна давност, като придобивен способ – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, след покупко-продажбата през 1996 год. е материалноправният въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за основателност на предявения от ищците иск за собственост – установителен против първите двама ответници и ревандикационен – против ответното дружество, което се намира в имота. Този иск е предявен като евентуален и въззивният съд се е произнесъл по него, доколкото е приел, че покупко-продажбата не е произвела прехвърлително действие с оглед липсата на предпоставки за отмяна на отчуждаването в лицето на бившите собственици. Произнасянето му като въззивна инстанция обхваща осъществяване на свои фактически и правни изводи и съобразно съвпадането на направените от него изводи за основателност на исковете с тези на първоинстанционния съд, е оставил в сила решението му. Не е налице поддържаното от касаторите противоречие с т. 9 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК, тъй като не е налице хипотеза на предявяване на нов иск във въззивното производство, а предявени в условията на евентуалност първоначални искове за собственост на отделни правни основания, така както е посочено и в представеното решение № 2162 по гр. д. № 1615/69 год. на ВС.
По горния материалноправен въпрос не е налице и противоречиво произнасяне в представеното решение № 1211 по гр. д. № 3877/2007 год. на ВКС, тъй като разглежданата в него хипотеза е друга – неприложимост на давността като придобивен способ за имот, представляващ общинска собственост. В случая, с решението по гр. д. № 464а/93 год. на Варненския окръжен съд е отменено отчуждаването на дворно място от 230 кв. м., в кв. 17, пл. № 9, извършено с цитирания протокол от 1960 год. за „детска площадка”, по молбата на наследниците на бившия му собственик, поради което и правилно е зачетена силата на присъдено нещо между страните в това производство. Без значение за правата на касаторите в настоящето производство е дали заявлението за отмяна на отчуждаването на имота изхожда от всички наследници на бившия собственик, още по-малко могат да се позовават на чужди права. С постановената отмяна на отчуждаването на имота, същият не представлява държавна, респ. общинска собственост, за да се приеме поддържаната от касатора теза за неприложимост на поддържания придобивен способ за част от имота, съответно за противоречиво произнасяне по поставения въпрос с представеното съдебно решение.
По материалноправния въпрос за владението и неговите съставни елементи, както и за начина на установяването му в исковото производство, произнасянето на въззивния съд не е в противоречие с представените решения № № 649 по гр. д. № 477/92 год. на І г. о. на ВС и 636 по гр. д. № 144/2003 год. на І г. о. на ВКС. Както е прието и в тях, съдът е обсъдил периода на осъществяваното владение, считано от сключване на договора за покупко-продажба, като упражняване на фактическа власт с намерение за своене, въз основа на кредитираните от него писмени и гласни доказателства и направил извод, че са настъпили правните последици за придобиване на правото на собственост на това основание. Правилността на този извод не е предмет на настоящето производство, поради което и останалите съображения на касаторите не могат да се обсъждат.
Както е разяснено в мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставените от касаторите процесуалноправни въпроси за преценката на доказателствата и обсъждането на доводите на страните не представляват въпроси, които да са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, тъй като те представляват по същността си касационни основания за неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Поради това и останалата представена съдебна практика, като неотносима, не следва да бъде обсъждана.
По поддържаното от касатора [заличено име на фирма] основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – същото не е налице, поради следното: по релевантните за изхода на спора въпроси, посочени по-горе, е налице съдебна практика, изменението на която поради неточно тълкуване на закона или необходимост от осъвременяването й не е обосновано от касаторите, нито се сочат непълни, неясни или противоречиви разпоредби, подлежащи на тълкуване, с оглед задължителните разяснения в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Сочената в изложението обосновка за липса на практика по касационното обжалване по новия ГПК не обуславя извод за наличие на това основание за допускане на касационното обжалване на решението.
Поради изложените съображения следва извод, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 910 от 24.06.2009 год. по гр. д. № 176/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадените от В. Т. О. и Л. Д. А., чрез адв. Б. Г. и от [заличено име на фирма], чрез адв. Ж. Н., касационни жалби против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: