5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 12,12,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 761 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7217/3.ІХ.2011 г. на [фирма] – София, подадена против въззивното определение № 196 на Хасковския ОС от 15.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 519/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното разпореждане № 575 на РС-Харманли от 19.V.2011 г. по ч. гр. дело № 518/2011 г.: за отхвърляне заявлението на Б. настоящ частен касатор за издаване по реда на чл. 417, т. 2 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист срещу длъжника й [фирма]-гр. Х. за сума в размер на 34 242.08 лв. дължима като главница по сключен помежду им договор за бизнес кредит № ВL 1869/28.VІ.2006 г. за периода от 21.VІІ.2010 г. и до 17.V.2011 г., договорна лихва за същия период в размер на 4 699.04 лв., 60 лв. такси по договора, както и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от подаване на заявлението /18.V.2011 г./ и до окончателното й изплащане, а също и съдебни разноски, представляващи внесена държавна такса в размер на 780.02 лв., както и 1 008.01 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Единственото оплакване на банката частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му като неправилно и допускане издаването на исканата заповед за незабавно изпълнение и на изп. лист въз основа на нея за горепосочените суми на основание чл. 417, т. 2 ГПК.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в текста на частната й жалба, [фирма] – София обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение Хасковският ОС се е произнесъл по два противоречиво решавани от съдилищата материалноправни въпроса, а именно: 1/ За реквизитите /съдържанието/ на извлечението от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, за да може да се счита, че същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; 2/ За необходимостта в такова извлечение да бъдат посочени детайлно по падеж и размер всяка една от неплатените вноски по кредита – независимо от това дали е било уговорено право на кредитора да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми или предсрочната изискуемост на цялото задължение настъпва автоматично, без да се изисква допълнително уведомяване на длъжника. Освен три определения на отделни състави от ТК на ВКС и едно определение на ОС-Силистра, постановено по ч. т. д. № 1/2009 г., в които еднопосочно се приемало, че извлечението от счетоводни книги може да бъде изготвено по различен начин, стига да е бил конкретизиран в него размера на вземането, обективиращо неизпълнението на договора и това извлечение да е подписано от надлежно оторизирани длъжностни лица на съответното държавно учреждение, община или банка, в правния мир съществували влезли в сила въззивни определения на ОС-Велико Търново и на ОС-Ловеч, които били постановени в противоречие с тези приложени към изложението на Б. частен касатор определения на съставите на ВКС. Същевременно релевираните от банката частен касатор два материалноправни въпроса били и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже не само в ГПК, но и в закона за кредитните институции, в закона за потребителския кредит, а също и в ЗСч, съществувала непълнота досежно изискванията към реквизитите на документа, представляващ „извлечение от счетоводни книги”.
Ответното по касация [фирма]-гр. Х. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно определение на Хасковския ОС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Хасковския ОС, настоящата частна касационна жалба на [фирма] – София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 2 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в атакувания акт на въззивния съд, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен не само в противоречие с постановления на Пленум на ВС или тълкувателни решения било на ОСГК, на ОСТК или на ОСГТК, но и с решение, респ. определение на състав на ВКС, постановено вече при сега действащия ГПК, в сила от 1.ІІІ.2008 г.
Цитираните и приложени от банката частен касатор към изложението по жалбата й три определения на състави от ТК на ВКС са били постановени при сега действащия процесуален закон, съдържащ в своята Гл. ХХХVІІ регламентация на заповедното пр-во и те еднопосочно са в смисъл, че обхватът на съдебната проверка за редовност от външна страна на документ, посочен в текста на чл. 417, т. 2 ГПК като „извлечение от счетоводни книги”, по необходимост включва преценка дали данните, изготвени от съответните оторизирани длъжностни лица, които са го подписали, съответстват както на претенцията, формулирана в конкретното заявление, но така също и на процесния договор за банков кредит, вида на последния, условието за настъпване на неговата предсрочна изискуемост и извършените до настъпването на този момент погашения. Налице е и препращане в Опр.№ 426 от 16.VІІ.2009 г. на ВКС, І-во т.о., постановено по ч. т. дело № 332/09 г., към постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 92/16.VІ.2009 г. по т.д. № 467/08 г. на ВКС, ІІ-ро т.о. и съответно към Р. № 58/15.ІV.2009 г. по т.д. № 584/2008 г. на ВКС, ІІ-ро т.о., според които изводите на първостепенния съд, действащ по реда на чл. 418, ал. 2 ГПК, следва да могат да бъдат изградени пряко върху недвусмисленото съдържание на документа, означен като извлечение от счетоводни книги, „а не да се налага тълкуването му”.
В настоящия случай въззивната инстанция е могла да констатира, че освен датата, считано от която усвоеният от ответното [фирма]-гр. Х. кредит е бил обявен за предсрочно изискуем, нищо в изготвеното от банката настоящ частен касатор извлечение от счетоводните й книги не е кореспондирало с данните по погасителния план, съставляващ неразделна част от процесния договор за банков кредит № ВL 1869/28.VІ.2006 г., където цялото задължение е било посочено в размер на 91 883.80 лв., дължимите месечни погасителни вноски се „изравняват” едва след датата 21.ХІІ.2008 г., а в посочения в заявлението период 21.VІІ.2010 г. – 17.V.2011 г. просрочената главница сумарно е 4 626.73 лв., договорните лихви – съответно 1 308.69 лв., а не както банката настоящ частен касатор е претендирала: 34 242 лв. главница и 4 699.04 лв. договорни лихви.
Следователно в настоящата хипотеза не само не се касае до противоречиво решавани от съдилищата в Републиката материалноправни въпроси, а, напротив, констатира се, че релевираните в изложението към жалбата такива са били решени в съзвучие с горепосочената практика на ВКС. Това, че има практика на ВКС, обезсмисля тезата на банката частен касатор за едновременното наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В заключение, по аргумент от текста на чл. 274, ал. 3, т. 2
ГПК, приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не би могло да се обоснове с представяне на актове на въззивни съдилища /в случая на ОС-Силистра, на ОС-В. Търново и на ОС-Ловеч/, съдържащи очевидно невярното отбелязване, че те били „окончателни” и не подлежали на обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 196 на Хасковския окръжен съд от 15.VІІ.2011 г., постановено по ч. гр. дело № 519/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. д. № 761 по описа за 2011 г.