4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр.София, 15.07.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 3446 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Д. Й. и И. И. Г. и двете от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат А. Г. срещу въззивно решение № 456 от 5.12.2012 г. по гр.д.№ 807/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1985 от 15.06.2012 г. по гр. д. № 1416/2011 г. на Районен съд, [населено място], с което е обявявен за недействителен по отношение на ищеца К. С. Г., сключеният на 19.05.2011 г. договор за дарение на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 153, т.І, рег. № 1509, нот. дело № 140/2011 г., с който Ж. Й. дарява на дъщеря си И. Г. следният недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 65334.304.281., по кадастралната карта на [населено място], с площ от 680 кв.м., на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд неправилно е разгледал, обсъдил, тълкувал и приложил материалноправната разпоредба на чл.135 ЗЗД, касаеща фактическия състав на посочената правна норма, че не е налице действително вземане, тъй като не е установена идентичността на описания в предварителния договор недвижим имот и този в решението на ОСЗ, че ищецът не е доказал наличие на знание за увреждане от третото лице и недобросъвестност на участниците в сделката, както и че изводът за основателност на иска бил изграден при непълен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че е налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – К. С. Г., чрез пълномощника си адвокат Д. Х. в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените в изложението въпроси представляват касационни основания по см. на чл.281, т.3 ГПК, обуславящи изводи за неправилност на решението.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което е уважен предявеният от К. Г. срещу Ж. Й. и И. Г. иск за обявяване за недействителен по отношение на ищеца, сключения между ответниците договор за дарение на недвижим имот, Благоевградският окръжен съд е приел, че ищецът е кредитор на Й. на непарично вземане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13.05.2004 г., че извършеното от длъжницата в полза на дъщеря й дарение на недвижимия имот уврежда кредитора, както и че е налице знание за увреждането. Тъй като сделката е безвъзмездна знанието на приобретателката не е необходимо. Приел е за неоснователно възражението, че искът е погасен по давност, тъй като вземането на ищеца е станало изискуемо на 12.11.2006 г., след изтичане на едномесечния срок от окончателното приключване на висящото съдебно производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ г., а исковата молба е заведена 8.11.2011 г. г., т.е. преди изтичане на 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
По действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният от жалбоподателите въпрос е относим към правната възможност на едно лице-кредитор да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо него онези правни действия, с които се уврежда интереса му за удовлетворяване при принудително изпълнение спрямо длъжник. Тази възможност е уредена с разпоредбата на чл.135 ЗЗД. В случая въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаване на предявеният иск, а именно, че ищецът е кредитор на непарично вземане, че с извършеното дарение се уврежда интереса му, както и наличието на знание за увреждането по време на извършване на действието от длъжника. Приетото от въззивния съд, че при кумулативното наличие на посочените предпоставки искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е основателен не влиза в противоречие с цитираната практика, съдържаща анализ на предпоставките, обуславящи възникването на правото на иск по чл.135 ЗЗД, материалноправната легитимация на ищеца по този иск и увреждането на кредитора, като елемент от фактическия състав на иска, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обосноваността на изводите на въззивния съд за да уважи иска не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК, тъй като е относима към правилността на решението, и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
По въпроса за погасяване по давност на потестативното право на ищеца да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, с оглед материалноправната му легитимация по иска по чл.135 ЗЗД като кредитор на непарично вземане по предварителния договор за продажба на недвижимия имот, даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 286 от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1055/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. В цитираното решение е прието, че давността започва да тече от момента на сключване на предварителния договор или от момента на предаване владението на имота на приемателя, но само в случаите, при които в предварителния договор не се съдържа уговорка в различен смисъл-уговорен срок или условие. Когато е уговорен срок в предварителния договор, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19, ал.3 ЗЗД се поражда с настъпване на срока, в който е следвало да се сключи окончателния договор, като в този случай давността започва да тече от момента на изтичане на уговорения срок. Приетото от въззивния съд, че с оглед уговорката в предварителния договор, окончателният да се сключи в едномесечен срок от окончателното приключване на висящото съдебно производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ давностният срок започва да тече след изтичане на едномесечния срок/ в случая от 12.11.2011 г./ не влиза в противоречие с приетото в посоченото решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства. Жалбоподателите обосноват искането за допускане на касационно обжалване с обстоятелството, че е налице извращаване на фактите от въззивния съд, като се позовават на противоречиво му разрешаване в практиката. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Цитираното решение, постановено в производство по отменения ГПК е във връзка с основанията за отмяна на неправилно решение, каквито са основанията по чл.281, т.3 ГПК от действащия ГПК. Тази основания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване въззивно решение № 456 от 5.12.2012 г. по гр.д.№ 807/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: