О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
[населено място], 16.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 982 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 11 от 11.02.2016 г. по в.т.д. № 356/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 408 от 21.10.2015 г. по т.д. № 153/2015 г. на Окръжен съд, [населено място].
Искането е за отмяна на решението на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, а като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че като страна по договора за аренда с арендатор [община], арендаторът има правата да претендира на самостоятелно основание щети от неизпълнение на задълженията по договора. Твърди се, че дружеството не е получавало искания или уведомления за отстраняване на нарушението – неплатена арендна вноска, както и не му е отправено изявление за прекратяване на договора за аренда. Позовава се на разпоредбата на чл.28, ал.3 ЗАЗ, според която договор за аренда за срок от 30 г. се разваля само по съдебен ред.
В отговор на касационната жалба Кметът на Община-А. излага становище за недопускане на решението на Бургаския апелативен съд до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Освен общото основание, касаторът трябва да обоснове някоя от допълнителните предпоставки – противоречие със задължителна практика на ВКС, противоречиво разрешаван от съдилищата правен въпрос, въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението си по чл.284,ал3,т.1 ГПК касаторът формулира следните материалноправни въпроси : „1.При изкупуване на търговско предприятие купувачът придобива ли качеството на универсален правоприемник или само замества праводателя си, с негово съгласие във вече сключен договор за аренда? 2.При съдебен спор относно валидността и действието на сключен договор за аренда в тежест на арендатора ли е да докаже изпълнението на изискванията на чл.28,ал.3 от ЗАЗ във връзка на чл.87,ал.1 от ЗЗД или е достатъчно само да се позове на тези текстове? Считаме, че само позоваването на законов текст не е достатъчно да обоснове извода, че договорът е прекратен правомерно. Задължение да се докаже неизпълнението и предоставяне на срок за изпълнение , което не е сторено в процеса.”
С обжалваното решение Бургаският апелативен съд е потвърдил решение №408/21.10.2015г., постановено по т.д. № 153/2015г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен частичният иск на [фирма], преименувано в [фирма] за сумата от 30 000 лв./ част от 135 853лв./, представляваща обезщетение за вреди – вложени разходи за засаждането и обработване на земеделска земя от 315.747 дка, находяща се в землището на [населено място], [община], поради необосновано препятстване на дружеството да ползва земята въз основа на договор за аренда, сключен на 7.09.2005г. За да потвърди този резултат, въззивният съд не е възприел основният довод на ищеца, че той е заместил арендатора в отношенията с арендодателя / [община]/ на основание сключен договор за преарендуване на земеделската земя от 7.09.2005г., за което арендаторът е дал съгласие в анекс от 1.09.2005г. Прехвърлянето на търговското предприятие от [фирма] на ищеца [фирма] по чл.15 ТЗ, не му създават права на арендатор, не е налице заместване на страна в отношенията по договора за аренда, доколкото ЕТ се явява преарендатор по договора от 7.09.2005г. Страни по договора за аренда остават [фирма] и [община]. Съдът се е позовал на чл.10.10.2 изр. второ от договора и чл. 11, ал.1 и ал.2 от ЗАЗ, според които арендаторът не се освобождава от задълженията си към арендодателя, ако бъде сключен договор за преарендуване от арендатора с трето лице. Обсъдена е кореспонденцията между арендатора [фирма] и [община] за уреждане на отношения по договора за аренда. Също така съдът е приел, че договорът за аренда между [фирма] е Общината е развален на осн. чл.28, ал.3 ЗАЗ / ДВ бр. 13 от 2007г./ поради не плащане на арендни вноски. Разпоредбата дава възможност на арендодателя по договор за аренда на държавна или общинска земя/ какъвто е процесния случай/ да развали договора с писмено предупреждение по чл.87 ЗЗД.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Първи въпрос : При изкупуване на търговско предприятие купувачът придобива ли качеството на универсален правоприемник или само замества праводателя си, с негово съгласие във вече сключен договор за аренда? Въпросът е във връзка със спора, но не покрива общата предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Решаващият извод на съда е изведен от действието на договора между страните, както и от разпоредбите на чл. 11, ал.1 и ал.2 ЗАЗ за отношенията между арендатор – арендодател при сключен договор за аренда и договор за преарендуване, когато с последния арендатора е преарендувал земята на трето лице. Отречено е правото на ищеца да претендира вреди от развалянето на договора за аренда, доколкото той встъпва само в правата и задълженията на арендатора по договора за преарендуване, но не и в правата на арендатора срещу арендодателя по договора за аренда.
Вторият въпрос няма характеристиката на процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът се поставя за първи път пред касационната инстанция и по него няма произнасяне от въззивния съд. След като съдът не се е произнесъл по такъв въпрос, няма как да е обусловил решаващия му извод за изхода на спора, с който е сезиран.
Касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по двата въпроса, също основание за недопускане на решението до касационно обжалване. Позоваването само на разпоредбата на закона не е основание за допускане до касационно обжалване на съдебния акт на БАС. Жалбоподателят не посочва коя правна норма е неясна и се нуждае от тълкуване, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или тя да бъде осъвременена, предвид настъпили промени в законодателството и обществените условия. Съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, по които аргументи от касатора не са изложени.
Неоснователно е искането на [община] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първата и въззивна инстанции. Съгласно чл.81ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Такова произнасяне по разноските липсва в първоинстанционното и въззивно решение, поради което страната е следвало да поиска допълване на решението с подаване на молба по чл.248,ал.1 от ГПК пред съответния съд. С оглед на изхода от касационното обжалване на [община] се присъжда юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба от 787.50 лв., на основание чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия Адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 от 11.02.2016 г. по в.т.д. № 356/2015 г. на Бургаския Апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [община] юрисконсултско възнаграждение 787. 50 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: