1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
[населено място], 17.11.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №198/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. М., М. С. М. и А. А. М. от [населено място], чрез адв. С. Ч. от САК, срещу решение №1612/19.7.2014 г. на Софийският апелативен съд, гражданска колегия, постановено по гр. д. № 1503/2013г., в частта, с която са отхвърлени исковете им за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., представляваща разликата между уважения размер от 80 000 лв. и претендираните 120 000 лв. Касаторите поддържат, че решението на САС в обжалваната част е незаконосъобразно защото е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД. Считат за необоснован извода на съда, че пострадалия е допринесъл за настъпването вредите и е необосновано с оглед на установените по делото факти и обстоятелства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1,, т.1, т.2 и т.3, ГПК по въпросите: 1.При преценка на съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва ли да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но дали нарушенията са в причинна връзка с вредоносния резултат; 2.Нарушение ли е на правилата за движениепо пътищата от пътник, пътувал без поставен колан в лек автомобил, който не е оборудван с обезопасителни колани; 3.Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото с оглед на разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК.
Ответникът З. [фирма] не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
За да отхвърли частично субективно съединените преки искове на ищците по чл.226, ал.1 КЗ Софийският апелативен съд е приел, че поради необжалване на първоинстанционното решение, то е влязло в сила по отношение на основанието на иска, както и правопораждащите отговорността на застрахователното дружество факти. Единствения спор пред въззивната инстанция е за размера на претендираното от ищците обезщетение за търпените от тях вреди от смъртта на А. С. М. – син на ищеца С. М., съпруг на М. М. и баща на А. М. и налице ли е съпричиняване от пострадалия. След преценка на доказателствата по делото за близките отношенията между пострадалия и ищците, съдът е приел, че за търпените от тях страдания следва да бъдат обезщетение в пълен размер – по 120 000 лв. Въззивният съд се е произнесъл по доводите на застрахователя, въведено във въззивното производство с въззивната жалба, за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия – наследодател на ищците, изразяващо се в пътуването в лекия автомобил на задната седалка без предпазен колан. Съдът, след като е обсъдил заключенията на медицинската експертиза и на техническата експертиза, за механизма на получаване на травмите и обстоятелството, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани на задната седалка, е приел нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП от пътника, като е пътувал без поставянето на предпазния колан, в причинна връзка с което са получените травми, причинили смъртта му. Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия съдът е определил на 1/3, поради което е отменил първоинстанционното решение за разликата от 80 000 лв. до 120 000 лв. и е отхвърлил искът на всеки един от ищците за сумата от 40 000 лв.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
По първия въпрос: При преценка на съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва ли да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но дали нарушенията са в причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът се е произнесъл по въпроса, но отговора му е изцяло обусловен от доказателствата по делото. Касаторът се позовава на онази част от заключението на медицинската експертиза, която се отнася до гръбначно-мозъчната травма. В случая обаче съдът се е позовал на заключението на в.л. д-р З. К., че водеща за смъртта е черепно-мозъчната травма, която не би се получила, ако пътникът е пътувал с предпазен колан. Следователно изложените от касатора доводи изразяват несъгласие с изводите на съда за причинна връзка между тежестта на получените от пострадалия травми при ПТП и непоставянето на предпазния колан, които са за неправилност на решението. Тези доводи не могат да бъдат обсъждани във фазата за допустимост на касационното обжалване, тъй като основанията по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Тъй като изводите за причинна връзка между поведението на пострадалия /нарушение на правилата за движение/ и вредоносния резултат е изведен от конкретните факти по делото, не е налице противоречие с представените от касатора съдебни решения на ВКС, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По втория въпрос: Нарушение ли е на правилата за движение по пътищата от пътник, пътувал без поставен колан в лек автомобил, който не е оборудван с обезопасителни колани не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК поради обстоятелството, че по делото е установено и прието за доказано от СТЕ, че лекият автомобил, в който е пътувал пострадалия, е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места. В хода на процеса ищците не са излагали твърдения, че колата не е била оборудвана или не са налични предпазни колани, в отговор на направеното от ответника възражение за съпричиняване на резултата от пострадалия, поради това, че е бил без предпазен колан по време на ПТП. Не зависимо, че въпросът не е обуславящ изхода на спора, решенията на САС не съставляват съдебна практика, тъй като няма данни да са влезли в сила/ т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което дори да се приеме, че въпросът е обуславящ изхода на спора не е доказан допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представената от касатора справка не дава данни обжалвано ли е въззивното решение и какъв е резултата от обжалването.
По третия въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по възражение за съпричиняване на застрахователя, по което не се е произнесъл първоинстанционния съд, без да е поискано допълване на решението на СГС, без да е направен довод във въззивната жалба за допуснато от съда процесуално нарушение. Счита, че в тази част въззивното решение е недопустима и като практика се сочи решение №1412 от 16.11.2009г. по гр.дело № 102/2009г. на Апелативен съд – София. С цитираното решение, САС е отказал да допълни решението в производство по чл.193 ГПК отм., по съображения, че след като първоинстанционния съд не е бил сезиран с молба за допълване на решението за произнасяне по възражение за съпричиняване е недопустимо постановяване на допълнително решение от тази инстанция, тъй като по същество се иска допълване на мотивите на съдебен акт, което при евентуално уважаване на възражението би довело до недопустимо изменение на решението от постановилия го съд. Действително първоинстанцинният съд е пропуснал да се произнесе по довода на застрахователя, направен в отговора на искова молба за намаляване на размера на обезщетението в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Този пропускът на първоинстанционния съд се преодолява чрез обжалване на решението, поради нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Въззвникът – застрахователно дружество в жалба си изрично е направил оплакване за намаляване на размера на обезщетението, поради установено по делото съпричиняване от пострадалия и прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК. Не е налице противоречие между обжалваното решението на САС и решението на САС по гр.дело №102/2009г., доколкото предмет на обжалване не е решение по чл.193 ГПК отм., респ. чл.250 ГПК, а съдът се е произнесъл по довод за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК. От горното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане до касационен контрол решението на САС в обжалваната част по този въпрос.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда. В случая касаторът не обосновава допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед на критериите в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването само на закона не е достатъчно за да се обоснове извод за допускане до касация на въззивното решение.
В заключение, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1612/19.7.2014 г. на Софийският апелативен съд, гражданска колегия, постановено по гр. д. №1503/2013г., в частта, с която са отхвърлени исковете им за неимуществени вреди за сумата от 40 000 лв., представляваща разликата между уважения размер от 80 000 лв. и присъдените 120 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: