О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр. София, 02.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 820/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] – чрез особения представител адв. Р. П., срещу въззивно решение № 1923/01.10.2015 г., постановено по т. д. № 452/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.11.2014 г. по т. д. № 4597/2011 г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено на основание чл.266 ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 67 593.48 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение по договор от 16.12.2009 г. за изработване на проекти и частичен инженеринг за изграждане на енергийни ефективни източници на обект „Оранжерия за цветя 10 дка” в [населено място], общ. П., за разработка на проектна част „Технически проект”, ведно със законната лихва от 10.11.2011 г. до окончателното плащане.
В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че договорът от 16.12.2009 г. не е нищожен поради липса на съгласие, въпреки подписването му само от един от двамата съвместно представляващи [фирма] управители, и че презумпцията на чл.301 ТЗ е приложима в хипотезата на сключване на договор само от единия управител. Излагат се доводи за неправилна преценка на доказателствата и за необоснованост на изводите на съда относно момента на узнаване на договора от управителя, който не е участвал в неговото сключване, и за липса на своевременно противопоставяне от страна на същия като предпоставка за прилагане на презумпцията на чл.301 ТЗ.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката в решение № 125/24.02.2006 г. по т. д. № 370/2005 г. на ВКС, ТК, по следните значими за изхода на делото въпроси : „1. Нищожен ли е договор на основание чл.26 от ЗЗД, сключен само от единия управител, при положение, че съгласно дружествения договор и отразеното съобразно вписванията в Търговския регистър към момента на сключване на договора 16.12.2009 г. дружеството се е представлявало само съвместно от двамата управители и това колективно представителство трябва да се осъществи като те действат заедно; 2. Възможно ли е такъв договор да бъде потвърден с конклудентни действия и от кого трябва да бъдат осъществени тези действия – от управителя на дружеството, действащ отделно, от управителите на дружеството, действащи заедно, или от съдружник или съдружници в дружеството”. Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа и значение на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото с аргумент, че „не може неточно /неправилно/ прилагане на закона да бъде игнорирано от ВКС, точно обратното – всяко неправилно приложение на закона е основание за касационно обжалване”.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради формирана по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика по формулираните в изложението въпроси, с която решението е съобразено, и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 67 593.48 лв. и да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума, Софийски апелативен съд е приел, че в качеството на изпълнител по сключен на 16.12.2009 г. действителен договор с предмет изработване на проекти и частичен инженеринг дружеството – ищец е изпълнило поетите с договора задължения за изработване на проектна документация от фаза „Технически проект”, която е одобрена и приета от ответника – възложител и същият дължи възнаграждение в размер на присъдената сума, представляваща разлика между авансово платеното и договореното възнаграждение.
Въззивният съд е преценил като неоснователно противопоставеното от ответника възражение, че не дължи претендираното с иска възнаграждение, тъй като договорът от 16.12.2009 г. е нищожен поради липса на съгласие, предвид подписването му само от единия от управителите на [фирма] – Н. И. С., при предвидено в дружествения договор и вписано в търговския регистър съвместно управление и представителство от двама управители – Н. С. и Б. А. Б.. Съдът се е позовал на констатацията в заключението на съдебно – техническата експертиза, че на 22.05.2010 г. управителят Б. Б. е подал в [община] искане за одобряване на проекти и за издаване на разрешение за строеж на обект „Оранжерия за цветя” в [населено място], за целите на който е възложено изработването на описаното в договора техническо задание, с прилагане на изготвената от [фирма] техническа разработка за фаза „Технически проект”; изготвената от дружеството – изпълнител техническа документация, съставена и редактирана в периода м. декември 2009 г. – м. април 2010 г., е одобрена и придружава издаденото по искане на управителя Б. разрешение за строеж. Като е съобразил така предприетите действия и безспорния по делото факт, че от страна на [фирма] е извършено авансово плащане на част от уговореното възнаграждение за фаза „Технически проект”, въззивният съд е направил извод, че макар да е сключен само от единия от двамата съвместно управляващи и представляващи дружеството управители, договорът от 16.12.2009 г. не е нищожен, тъй като неучаствалият в сключването му управител Б. Б. не се е противопоставил на подписването му от страна на управителя Н. С. веднага след узнаването и по този начин го е потвърдил при условията на чл.301 ТЗ, а освен това е извършил и редица действия по неговото изпълнение. Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд за неприложимост на разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотезата на осъществено ненадлежно представителство на търговско дружество при сключване на договор само от единия от двамата съвместно овластени да представляват дружеството управители. Изложил е съображения, че при търговска сделка, сключена при липса или превишаване на пределите на представителната власт, е налице висяща недействителност до узнаване на действията по сключване на сделката от името на търговеца. Предвид факта, че единият управител е подписал договора, а другият не се е противопоставил на предприетото без представителна власт действие незабавно след узнаването, предхождащо датата на предявяване на иска за заплащане на възнаграждение – 10.11.2011 г., съдът е счел, че са изпълнени изискванията на чл.301 ТЗ и че договорът е породил правни последици. За момент на узнаването, спрямо който следва да се преценява наличието или отсъствието на противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ, е приета датата 22.05.2010 г., когато управителят Б. Б. е отправил искане за одобряване на документацията от част „Технически проект” и за издаване на разрешение за строеж.
По допускане на касационното обжалване :
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, свързани с приложимостта на разпоредбата на чл.301 ТЗ в хипотезата на договор, сключен само от единия управител на дружество с ограничена отговорност при предвидено в дружествения договор и вписано в търговския регистър съвместно управление и представителство от няколко управители, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че макар да е подписан само от единия управител, договорът не е нищожен поради липса на съгласие предвид потвърждаването му от другия управител при условията на чл.301 ТЗ, е обусловил уважаването на предявения срещу касатора осъдителен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД, с което е изпълнено изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Независимо от значимостта на въпросите, касационно обжалване не може да се допусне поради отсъствие на поддържаните от касатора допълнителни предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК с твърдения за противоречие на даденото от въззивния съд разрешение на релевантните за делото правни въпроси с практиката в решение № 125/24.02.2006 г. по т. д. № 370/2005 г. на ВКС, ТК. Решението е постановено по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ и съобразно разясненията в т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е източник на казуална, а не на задължителна съдебна практика. В същото е застъпено становище, че договор, сключен от името на търговско дружество само от един от няколкото съвместно представляващи търговеца лица, е нищожен поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като в този случай не се касае за сключване на договор без представителна власт /за която хипотеза се прилага чл.301 ТЗ/, а за липса на сделка поради липса на валидно формирана воля на дружеството за сключването й.
След влизане в сила на ГПК от 2007 г. е формирана задължителна практика на ВКС, в която е възприето друго разрешение на въпросите за правните последици от сключването на договор от името на търговско дружество само от един от няколкото овластени съвместно да го представляват негови представители и приложимостта на чл.301 ТЗ в тази хипотеза. С постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 18/04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г. и решение № 103/25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. състави на ВКС, І т. о., са се произнесли, че разпоредбата на чл.301 ТЗ е приложима и в хипотеза на извършено правно действие от името на търговец от едно или част от лицата, осъществяващи колективното /съвместното/ му представителство, като в този случай за противопоставянето по см. на чл.301 ТЗ е достатъчно наличието на волеизявление за това от едно от останалите лица, формиращи съвместното представителство на търговеца. Изразено е разбиране, че действие, предприето от името на търговец, в частност – търговско дружество, само от едно или от част от съвместно представляващите търговеца лица, е проявна форма на действие без представителна власт и когато е насочено към сключване на сделка, води до висяща недействителност на сделката до момента, в който някой от останалите представляващи не узнае за сключването й; при липса на противопоставяне незабавно след узнаването сделката поражда целените правни последици – чл.301 ТЗ, и обвързва валидно търговеца. Настоящият състав на ВКС възприема цитираната практика, а при наличието на задължителна практика основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неприложимо. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика, което изключва и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че въззивният съд е приложил неточно материалния закон /чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.301 ТЗ/. Допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК предпоставя разрешеният с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а не за правилното прилагане на закона. Неправилното прилагане на закона е от значение за правилността на въззивното решение и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, което не се преценява в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. При създадената задължителна практика по релевантните за конкретното дело правни въпроси, която не е неправилна и не се нуждае от промяна или осъвременяване, касационното обжалване не може да се допусне на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 452/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1923/01.10.2015 г., постановено по т. д. № 452/2015 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :