3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№871
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 718/2009 година
Производството е по чл.278 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Т. 2003” ЕООД, гр.В. против определение на Варненския окръжен съд № 1603 от 16.07.2009 год., по в.ч.т.д № 847/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Варненския районен съд № 7274 от 19.03.2009 год., по гр.д.№ 2790/2009 год. за допускане, на осн. чл.418, ал.1 ГПК, на незабавно изпълнение на парично вземане от 10 093.18 евро/ десет хиляди и деветдесет и три евро и осемнадесет евроцента/, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13. 03.2009 год. и разноски от 404..25 лв., по повод на които е издадена заповед за изпълнение на „МОЛ В.” Е., гр. В. срещу Т. 2003” ЕООД, гр.Варна въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.418, ал.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозираното, след дадени на страната по реда на чл.275, ал.2 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК указания, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е аргументирано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че разрешените с обжалвания съдебен акт въпроси на материалното и процесуално право –„създава ли нормата на чл.83, ал.3 ЗЗД ex lege поредност на реда за удовлетворяване претенциите на кредитора, т.е. при дадена му банкова гаранция или депозит за обезпечаване плащанията по сключен договор задължен ли е последният да пристъпи към общия съдебен ред, само при неудовлетворяването му от предоставените от длъжника обезпечения за изпълнение на договора и наличието на банкова гаранция или депозит, предоставени на разположение на кредитора по сключен между страните договор, представляват ли „друго обстоятелство”, по см. на чл.418, ал.3 ГПК, които да обуславят допустимостта на незабавното изпълнение”, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК е възразила срещу допускане на касационния контрол, позовавайки се от една страна на отсъствие на визирания от частния жалбоподател селективен критерий, а от друга на неотносимост на поставените въпроси към даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.418, ал.1 и ал.3 ГПК.Алтернативно е въведено и възражение срещу основателността на касационните оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение Варненският окръжен съд е счел, че подаденото от „МОЛ В.” Е., гр. Варна, в качеството му на кредитор, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 ГПК е основано на договор за наем на недвижим имот от 03.06.2008 год. с нотариална заверка на подписите, съдържащ задължение за длъжника в заповедното производство – Т. 2003” ЕООД, гр. Варна за заплащане на парична сума- обща месечна наемна цена, определена по реда на договорната клауза на чл.30 и при уговорен падеж на ежемесечното задължение до 15-то число на всеки календарен месец, предхождащ месеца, за който същата е дължима.
Изложени са съображения, че доколкото в случая документът е сред изрично посочените в чл. 417 ГПК и редовен от външна страна, удостоверява наличието на изискуемо парично задължение на длъжника – настоящ частен жалбоподател, то материалноправните предпоставки на чл. 418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение са налице, поради което постановеният по аналогични правни съждения съдебен акт на В. е възприет за правилен.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалваното определение следва, че първият поставен от частния жалбоподател материалноправен въпрос, макар и важен правен въпрос не е бил предмет на обсъждане от ВОС и като неотносим към крайния правен резултат по делото не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна процесуална предпоставка за достъп до касационен контрол.
Що се касае до релевирания от страната въпрос на процесуалното право, най- общо свеждащ до приложението на чл.418, ал.3 ГПК, то той – значим по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК смисъл, обуславя наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно, обаче, е позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че в случая визираният от частния жалбоподател критерий за селекция е „аргументиран” единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, само по себе си, при възложеното от законодателя с чл.284, ал.3, т.1 ГПК задължение за частния жалбоподател, е достатъчно, за да се отрече приложението му.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския окръжен съд № 1603 от 16.07.2009 год., по в.ч.т.д № 847/ 2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: