О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1740 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. А. , чрез адв. А, служеща и като съдебен адрес на касаторката, против въззивното решение № 548 от 1 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 654 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г., с което е оставено в сила решение без номер от 30 март 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2005 г. по отношение на иск за заплащане на обезщетение за пропуснато възнаграждение за труд.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено е при нарушение на материалния закони и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, защото съдът неправилно е приел, че не е установен момента, към който е наложена забрана по чл. 153а НПК (отм.), както и че касаторката виновно е допринесла за увреждането – касаторката е предприела действия по обжалването на ограничителната мярка пред съда и е уведомила работодателя си за невъзможността да се завърне на работа; поради невъзможността да се завърне на работа касаторката е претърпяла съществени финансови загуби; касаторката е заплатила голяма сума за наетия от нея апартамент, за да е на разположение на прокуратурата. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на всички основания по чл. 280 ал. 1 ГПК по въпроса за необсъждането на всички доказателства по делото, обосноваващи основателността на иска, както и неговия размер. Сочат се решения на ВКС, постановени по процесуалния ред на отменения ГПК и тълкувателно решение на ОСГК. Във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК се изтъква, че въпросът е разрешаван противоречиво от самия въззивен съд при двете гледания на спора. Във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК се изтъква, че въпросът е съществен, защото са налице многобройни искове пред европейските съдилища, до където се прибягва именно когато не се уважават явно справедливи претенции пред българския съд.
Ответникът П. на Р. Б. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че са налице основанията по ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника, но прекратяването на трудовото правоотношение би имало значение за основателността на иска само в случай, че то е мотивирано с наложената на касаторката забрана по чл. 153а НПК (отм.), а не е установена датата, на която забраната е наложена и не може да се приеме, че към датата, когато касаторката е уведомила работодателя си, тя е съществувала; съобразно указанията на ВКС касаторката е следвало да установи, че е предприела всички действия за ограничаване на вредите – че не е могла да ползва отпуск; липсват доказателства, че ако не беше налице забраната за напускане на страната и касаторката се бе завърнала в И. , щеше да получи уговореното трудово възнаграждение.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по всички основания на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаван противоречиво от съдилищата, или разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Представените съдебни решения на състави на ВКС обуславят произнасянето на съда по реда на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В тях се поддържа неизменната съдебна практика за необходимостта съдът да обсъди всички относими и съществени за спора доказателства и доводи на страните. По основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК се сочи т. 12 от ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК, според която грешките при формиране вътрешното убеждение на въззивния съд поради нарушаване на логически, опитни или научни правила, представляват нарушаване на съществени процесуални правила. Представената съдебна практика обаче не обосновава основание за допускане на решението на въззивния съд до касационно разглеждане, тъй като посочените оплаквания касаят изводите на съда въз основа на представените доказателства, а не липсата на обсъждане на някое относимо и съществено за тезата на касаторката доказателство. По естеството си касаторката излага съображения по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, които обаче могат да бъдат предмет на разглеждане едва в същинското касационно производство, но не представляват основание за допускането на касационния контрол.
Посоченото като противоречиво разрешаване на поставен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК от касаторката не може да се квалифицира като такова по т. 2, тъй като касаторката основава искането си на различното разрешаване на същия спор от въззивната инстанция преди и след отмяната на предходното въззивно решение от ВКС. Разрешаването на спора по различен начин от два различни състава на въззивния съд, но все в рамките на един и същ исков процес, не може да се определи като противоречиво разрешаване на обуславящ за изхода на спора въпрос, още повече, че второто въззивно решение е постановено при съобразяване на задължителните указания на ВКС по решаването на спора.
На последно място, не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускането на касационния контрол, защото липсва конкретен въпрос, чието разрешаване да се търси от касационната инстанция. Изявлението, че се третира въпрос, съществен за развитието на правото и разрешен неправилно от въззивния съд, поради което са налице многобройни искове пред европейските съдилища, не посреща изискването на закона касаторът да постави такъв материалноправен или процесуалноправен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос обаче препятства и тази преценка. Освен това ВКС не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 548 от 1 юни 2009 г., постановено по гр.д. № 654 по описа на апелативния съд в гр. С. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: