О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
гр.София 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
секретар
с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя /съдията/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 378/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Т. М. Б. и М. Т. Б. и двамата от с. О., Б. област против решение № 198/3.11.2008 год., по гр.дело № 538/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение по гр.дело № 586/2007 г. на Н. районен съд и иска по чл.109 ЗС е уважен.
Касаторите се позовават на основанията по чл.280, ал. 1 и т. 3 ГПК, защото въззивният съд бил решил делото в едно заседание и по този начин нарушил правото им на защита, цитирайки практиката на Върховният административен съд и на ВКС на РБ. Заедно с това в изложението към касационната жалба касаторите излагат съображения за наличие на отменителни касационни основания, по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, чието обсъждане в настоящето производство е недопустимо.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивно решение, по смисъла на чл.280, ал.1 и т. 3 ГПК, по следните съображения: за да уважи негаторния иск по чл.109 ЗС срещу ответниците понастоящем касатори решаващият съд е приел, че поставената междинна ограда в съсобствения между страните У с дължина 28.60 и височина 1.35 м. е изградена без разрешение за строеж и без съгласие на съсобственика. Обсъждайки свидетелските показания, депозирани пред първоинстанционния съд в подкрепа на възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза давност върху ползваната от тях част от парцела, решаващият съд се е позовал на действащите правила и норми на ЗТСУ /отм./, в сила от 1.06.1973 г., забраняващи реално определени части от парцели да се придобиват по давност.
За установяване на същите обстоятелства ответниците, в качеството си на жалбоподатели са поискали допускане на нови свидетели във въззивната инстанция при довеждане без да ги конкретизират.
В проведеното съдебно заседание на 14.10.2008 г. въззивниците не са се явили и не са потвърдили исканията си за нови доказателства.
Касационният съд счете, че отсъстват съдебни действия на въззивния съд, с които се нарушава правото на защита на жалбоподателите и които са се отразили и на въззивния му акт, поради което е недопустимо обсъждането на цитираната от касаторите практика на Върховния административен съд, каквато не се регламентира, като предпоставка за основанието в хипотезата на чл.280, ал.1 т.1 ГПК. По отношение на цитирания съдебен акт на ВКС № 237 по гр.дело № 1521/2000 г. същият е неотносим, защото твърдяното от касаторите неизясняване на делото от фактическа страна не е по вина на въззивния съд, а по вина на самите касатори, които не са се явили в съдебно заседание, и не са направили конкретни искания за нови доказателства.
По отношение твърдяното от касаторите основание по чл.280, ал. 1 т. 3 ГПК, което не е аргументирано и по него не се излагат конкретни обстоятелства касационният съд не дължи произнасяне.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 198 от 3.11.2008 г. по гр.дело № 538/2008 г. на Бургаския окръжен съд, по касационната жалба на Т. М. Б. и М. Т. Б. и двамата от с. О., Б. област, с вх. № 16214/11.12.2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: