О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
гр.София, 23.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
след като разгледа, докладваното от съдията К. т.д. № 579/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба “Виктория Т.” ООД срещу решение №9 от 15.02.2010г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение №228 от 14.10.2009г. по т.дело № 285/2009г. на окръжен съд – Бургас. С последното е отхвърлена молбата на касатора за откриване на производство по несъстоятелност на ЕТ М. Я. Т.. Съдът е приел, че в тежест на молителя е да докаже, че има парично вземане по търговска сделка, т.е. че ЕТ е реализирала продажба на предадените й за продажба на консигнация стоки и за нея се е породило задължението по чл.355 ТД – отчитане на изпълнителната сделка. След като консигнантът не придобива собствеността на предоставените му за продажба стоки, той дължи тяхното връщане като влогоприемател, което задължение обаче не се включва в съдържанието на чл.608 ТЗ. Прието е за неоснователно оплакването на молителя във въззивното производство по приложението на чл.161 ГПК, тъй като последиците й следва да бъдат отнесени към ответника. Счетено е, че първоинстанционния съд е положил усилия за допълване на делото с доказателствата посочени от молителя, поради което не е допуснато нарушение на чл. 190, ал.2 и чл.161 ГПК. Искането на касатора е за отмяна на решението като неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Позовава се на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С решението са представени ксерокопия на съдебни актове.
Ответницата ЕТ М. Я. Т. не заявява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Съображенията на настоящия състав на ВКС, ТК, че в случая не е налице приложното поле на касационното обжалване по чл.290, ал.1, т.2 ГПК доколкото касаторът не се позовава на съдебна практика, която е задължителна за съдилищата, са следните: Първият въпрос на касатора е за разпределение на доказателствената тежест с оглед на презумцията на чл.608, ал.2 ТЗ – неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Поставеният въпрос е съществен, но не е обусловил решаващите изводи на съда за да отхвърли искането на молителя за откриване на производство по несъстоятелност. Преценката следва ли да се приложи презумцията за неплатежоспособност на длъжника, поради спиране на плащанията към конкретния казус следва да бъде направена от съда след като установи, че са налице материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност – страните да са сключили търговска сделка, парично вземане по нея, вземането да е изискуемо. В този смисъл позоваването на решение №340 по гр.дело №1498/1995г. на Vг.о., решение № 481 по гр.дело № 1521/2003г. и решение № 1424 по гр.дело № 273/2008г. на V г.о. е неоснователно, тъй като последните са относими към поставения от касатора въпрос, но не и към този който е обусловил решаващите изводи на съда, а именно, че по делото касаторът не установява изискуемо парично вземане по търговска сделка с длъжник – ответника. Въззивният съд е изградил изводите за правата и задълженията на страните по спора на плоскостта на сключения между тях договор от 24.11.2003 г. имащ за предмет продажба на консигнация на стоки. Договорът за консигнация, в случая търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ, имплицитно съдържа елементи на правилния влог – поетото от едноличния търговец спрямо дружеството задължение да върне непродадените от него вещи / чл.250, ал.1 ЗЗД/ и са приложими правилата на комисионния договор. В случая обаче не вида на доставените стоки и тяхната стойност е от значение за преценката налице ли е състояние на неплатежоспособност на ответницата – едноличен търговец, а възниквало ли е въобще в патримониума й парично задължение от търговска сделка, разбирано като паричен дълг. В тежест на касатора е било да докаже с годни доказателствени средства по ГПК, че ответницата Т. е реализирала продажби на част или на всичките доставени й стоки, така че за нея да са се породили задължения по смисъла на чл. 355 ТЗ, които да не са били изпълнени. От особеностите на договора между страните по делото възникват правоотношения по учредителна, по изпълнителна и по отчетна сделка. Решаващите изводи на съда, че щом консигнаторът не придобива собственост върху предоставените му за продажба движими вещи, той остава задължен само за връщането им като влогоприемател и последното няма паричен характер, е значимия по делото материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите за допуснато от съда нарушение на чл.266, ал.3 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3, т.4 и т.5 и чл.161 ГПК са важни за разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, но в случая не са се отразили на изхода на делото. При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд на няколко пъти окръжният съд е давал възможност на страните да докажат твърдените от тях факти и обстоятелства. Така с определение от 25.05.2009г. съдът е допуснал назначаването на ССЕ по поставените от молителя въпроси и е задължил ответника да представи счетоводен баланс към м.март и месец април 2009г. С друго определение от 3.08.2008г. е дадена допълнителна възможност на молителя да ангажира доказателства по делото, което до следващото съдебно заседание не е изпълнено. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК за допускане на счетоводна експертиза, тъй като ССЕ е била допусната от първоинстанционния съд, но е заличена поради липсата на счетоводна документация и други документи установяващи финансовото състояние на длъжника, т.е. няма допуснато нарушение на процесуалния закон във връзка с допускането на доказателства. Решението не противоречи на решение №340 гр.дело № 1498/1995г. на ВКС Vг.о. и решение № 1428 от 12.02.2009г. по гр.дело №5307/2007г. на ВКС, ГК защото както се посочи по – горе, съдът е дал възможност на молителя да ангажира доказателства, вкл. чрез допуснатата ССЕ. Решението не противоречи и на останалите съдебни решения на ВС и ВКС поради това, че се отнасят до други правоотношения или до установяване само на финансовото и имуществено състояние на длъжника. Определение №214 по гр.дело №111/2009г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение №802 от 21.12.2009г. по т.д.№959/2009г. на ВКС, ТК са по допустимостта на касационното обжалване и не съставлява задължителна съдебна практика, съгласно дадените задължителни указание по приложението на чл.280, ал.1, т.1 ГПК в т.2 на ТР №1-2010г. на ОСГТК на ВКС. Решението на Кюстендилския районен съд не следва да бъде обсъждано, защото няма данни да е влязло в сила. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №9 от 15.02.2010г., постановено по в.гр.д. №10/2010г. на Бургаския апелативен съд, търговско отделени.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: