О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
гр. София, 25.11.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 60135 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №90/14.03.2016 г., постановено по т.д.№ 766/2016 г. от І-ви състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.266 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С решението си, в обжалваната част, съдът е приел, че исковете са неоснователни. В останалата част, решението на въззивния съд е влязло в сила.
С обжалваната част от решението, съдът е приел, че е неоснователен искът за заплащане на сумите за извършени работи по внедряване на системата във фаза 3 от договора в претендирания в исковата молба размер от 26309.82 лева както и за заплащане на мораторни лихви за забава върху тази сума в размер на 6107.29 лева, тъй като за извършване на работата ищецът се позовава на едностранно съставени от него седмични отчети, изпратени на дружеството възложител по електронен път. Съдът е приел за установено, че работата по фази 3 и 4 не е изпълнена и предадена съгласно договореното между страните в т 3.1, предвиждаща внедряване на система за управление на бизнеса при възложителя, базирана на софтуерния продукт, както и разгръщане на функционалността на системата с изграждане на връзки към външни системи и дейности по проектиране на системата в пълен обхват, тестване, пробна експлоатация, стартиране и поддръжка. От заключението на вещото лице по техническата експертиза, въззивният съд е приел за установено, че единият от закупените и заплатени от възложителя сървъри I., предаден с двустранен протокол от 17.05.2010 на изпълнителя, не е предаден на възложителя, като на него е инсталирана системата JD E., представляваща ЕRP система за управление на бизнеса с въведени тестови данни, без реални данни, което показва, че не е работено на нея. Въз основа на това, съдът е приел, че работата не се счита изпълнена и приета и за нея не се дължи възнаграждение. Страните по договора са постигнали съгласие приемането на всеки етап от внедряване на системата да са се извършва с двустранен протокол, който в крайна сметка се предава на изпълнителя, като друго писмено съглашение между договарялите не е съставено, нито е договорено изменение на тази клауза от договора за отчитане и приемане на извършената работа. Прието е, че съставените едностранно от изпълнителя седмични отчети за дейности по фази 3 не са посочени в договора като основание за възникване на задължение на възложителя за заплащане на договорено изпълнителско възнаграждение.
Съдът е приел за неоснователни и исковете за заплащане на сумата от 95530.85 лева с ДДС по фактура от 26.08.2010 година, както и мораторни лихви за забава в размера на 21229.62 лева, дължими за периода от 19.03.2011 година до 15.05.2013 година. Прието е от фактическа страна, че в тази фактура не е отразено задължение за плащане на лиценз и услуги от страна на възложителя по писмения договора от 25.08.2010 година, сключен от него с трето лице, като по фактурата задължено лице е [фирма]. Прието е, че изменение на иска от ищеца в тази част не е направено в хода на производството, нито е установено плащане на сумата на третото лице, поради което искът в тази част е неоснователен.
Решението е обжалвано в горните посочени части, като в останалата е влязло в сила.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос е, когато за предаването на работата не е подписан приемо-предавателен протокол, но изработеното е предадено, прието е и може да бъде използувано от възложителя, налице ли е изпълнение на работата и възниква ли за възложителя задължение да плати възнаграждение, съответно на изработеното. Въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК дотолкова, доколкото съдът не е приел, че не се дължи възнаграждение в горната хипотеза. Съдът е приел от фактическа страна, че възложеното не е изработено, като изводите му за неоснователността на претенцията се основава изцяло на този негов фактически извод, като проверката на фактите по делото, касаещи наличието на изработеното съобразно възложеното, не е допустимо да се извършва в настоящото производство, доколкото касае евентуално наличие на необосновано съдебно решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а нейното наличие следва да се преценява едва след като са налице предпоставките за допустимостта на касационното обжалване. Доколкото съдът не е приел от правна страна, че въпреки изработено съгласно възложеното не се дължи възнаграждение дори и при наличие на приемане на работа, то въпросът е неотносим.
Сочи се процесуалноправен въпрос, при твърдения за недопустимост на предявения иск, може ли съдът да разгледа тези оплаквания като съображения за неправилност на съдебното решение. Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на съдебното решение, като в тази връзка се и обжалвано решението. Съдът е разгледал оплакванията във въззивната жалба, които изцяло са били насочени към неправилност на решението, въпреки твърдението на ищеца за липса на правен интерес при предявяването на иска. Съдът е изпълнил своите задължения да разгледа оплакванията на въззивника, като доколкото решението е обжалвано, с направено искане не за обезсилване и прекратяване поради недопустимост на иска, а е направено искане за отхвърляне на иска, като неоснователен, е постановил решението си изцяло във връзка с искането на въззивника, без да се отклонява от неговото искане, като в тази насока липсва соченото с решения на ВКС, цитирани от касатора, предвид позоваването му на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставения въпрос, по който се твърди, че е налице противоречиво разрешаване от страна на въззивния съд с представени по делото други решения на съдилища – касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Въпросът касае заплащане на изработено съгласно поръчката тогава, когато са съставане едностранни документи за изпълнението и последното е налице. В случая, съдът е приел на първо място, че не е изработено поръчанато, а на второ място, че едностранните документи не установяват противното, доколкото в договора е предвиден друг ред за приемането на работата. Представените съдебни решения касаят хипотеза, в която изработеното е предадено на изпълнителя и е налице изпълнение на възложената работа и резултат, прието от фактическа страна, като в разглежданата хипотеза, съдът е приел, че не е изработено поръчаното, извод, който не е допустимо да се проверява в настоящото производство, доколкото касае не правните изводи на съда, а фактите по спора.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. В отговора на касационната жалба се съдържа искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но въпреки твърденията за наличие на доказателство за заплащане на посоченото адвокатско възнаграждение, по делото липсва такова, поради което разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №90/14.03.2016 г., постановено по т.д.№ 766/2016 г. от І-ви състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.