1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
гр. София, 26.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 831 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К. като едноличен търговец с фирма „П. Д. – Е.” в несъстоятелност, [населено място], приподписана от процесуален представител адв. С. П. срещу решение № 299 от 02.07.2012г. по т. дело № 806/2012г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав , с което е потвърдено решение № 372 от 14.06.2012г. по т. дело № 485/2011г. на Пловдивски окръжен съд, Търговска колегия, с което П. Д. К., действащ като едноличен търговец с фирма „П. Д. – Е.” е обявен в несъстоятелност по реда на чл. 710, предл. 2 ТЗ, постановени са обща възбрана и запори върху имуществото, прекратяване на дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността /чл. 711 ТЗ/.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не са налице основания длъжникът да бъде обявен в несъстоятелност. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 2, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „дали са налице предпоставките на чл. 710 ТЗ за постановяване на решение за обявяване в несъстоятелност, ако е оставена без разглеждане жалбата против решение на Събрание на кредиторите, което не приема предложен оздравителен план”.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 710 ТЗ и преминаване в следващата фаза на производството по несъстоятелност за осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на кредиторите. В тази връзка решаващият съдебен състав е констатирал, че в едномесечния срок по чл. 698 ТЗ от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ план за оздравяване на предприятието е предложен само от длъжника, който не е бил приет или утвърден по предвидения за това ред в производството по несъстоятелност. Въззивният съд е посочил, че срещу решението на кредиторите в несъстоятелността, взето на проведеното събрание на 09.03.2012г., с което не е приет предложения от несъстоятелния търговец план за оздравяване на предприятието, е подадена молба от длъжника, но същата е оставена без разглеждане с определение № 552 от 19.03.2012г. по т. дело № 292/2012г- на Пловдивски окръжен съд, което е потвърдено от Пловдивски апелативен съд с определение № 640 от 21.04.2012г. по т. дело № 492/2012г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на Търговска колегия, Второ отделение приема, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в обществените условия и законодателството промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Касаторът не е обосновал защо счита, че формулираният от него правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. не е обосновал предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това, настоящият съдебен състав приема, че посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като разпоредбата на чл. 710 ТЗ е достатъчно ясна, прилага се еднозначно от съдилищата и е създадена трайноустановена съдебна практика, включително на ВКС, например решение № 15/ 26.01.2005г. по гр. дело № 1599/2003г. на ВКС, ТК. Развитието на процеса по чл. 711 и следващите ТЗ е в зависимост от изброените в чл. 710 ТЗ предпоставки. Решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 710 ТЗ с реквизитите по чл. 711 ТЗ може да бъде постановено в няколко алтернативно дадени случая: 1/ ако в срока по чл. 698 ТЗ не е предложен план по чл. 696 ТЗ; 2/ ако предложеният план не е приет на събранието на кредиторите /чл. 703 ТЗ/; 3/ ако приетият от кредиторите план не е утвърден от съда по несъстоятелността /чл. 704 ТЗ/; 4/ в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 ТЗ. Оздравителният план представлява своеобразно споразумение между кредиторите, насочено към оздравяване на предприятието на длъжника и избягване на неблагоприятните последици от несъстоятелността. Когато не се стигне до предлагане или до приемане от кредиторите на предложения оздравителен план не е налице предвидената в ТЗ сделка, поради което производството по несъстоятелност трябва да премине в следващата фаза – обявяване на длъжника в несъстоятелност и удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване масата на несъстоятелността. П. на неприемане на предложения оздравителен план на събранието на кредиторите, когато друг не е предложен в срока по чл. 698 ТЗ, е постановяване на решение по чл. 710 ТЗ с реквизитите по чл. 711 ТЗ, включително и когато жалбата на несъстоятелния длъжник против решението на събранието на кредиторите, с което не се приема предложения оздравителен план, е оставена без разглеждане поради нейната недопустимост. Не са налице основания за изменение на трайноустановената съдебна практика по приложението на чл. 710 ТЗ.
Поради липса на посоченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение на Пловдивски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 299 от 02.07.2012г. по т. дело № 806/2012г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.