4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
С. 5.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
В. Р.
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 222/2011 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Ч. от [населено място], приподписана от адв. Вл. Ш., срещу въззивно решение № 4991 от 5.11.2010 г. по гр. дело № 10780/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № ІІ-ХІ-76 от 8.07.2009 г. по гр.д. № 17 169/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Министерство на икономиката и енергетиката, [населено място] иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № РД-16-978 от 14.09.2006 г., допълнено със заповед № РД-16-1209 от 13.11.2006 г. на министъра на икономиката и енергетиката, иск с правно основание чл.344, ал.1,т.2 КТ за възстановяването му на длъжността “главен специалист” в отдел “А., А., Америка и Австралия”, дирекция “Външноикономическо сътрудничество” и иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение е разрешен правен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ, регламентираща начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на работника или служителя. Жалбоподателят счита, че този въпрос е разрешен в противоречие с цитираната и приложена практика на съдилищата, както и че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, [населено място], чрез пълномощника си ю.к. Д. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне, поради следното:
С обжалваното решение Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените от И. Ч. срещу Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са били отхвърлени, по съображения, че искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е погасен по давност, което предпоставя отхвърляне и на исковете по чл.344, ал.1,т.2 и т.3 КТ, поради обусловеният им характер от изхода на първия иск. Приел е, че дисциплинарното наказание “уволнение” е наложено от деня на получаване чрез факс на заповедта-13.11.2006г. и предявеният на 31.07.2007 г. иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 КТ е погасен по давност, тъй като двумесечният срок по чл.357, ал.1, т.2 КТ е изтекъл на 15.01.2007 г. / първия работен ден/.
Правният въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, разрешаван противоречиво от съдилищата, и който е от значение за точното прилагане на закона е за приложението на разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ, регламентираща начина на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение на работника или служителя.
По поставения въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 КТ за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос е обуславящ за изхода на делото, но същият не е разрешаван противоречиво. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване правният въпрос, който е обусловил изхода на делото трябва да е разрешен в обжалваното решение в противоречие с друго влязло в сила решение, с което същият е разрешен по различен начин.
Цитираните и приложени решение № 802 от 10.04.2002 г. по гр.д. № 1142/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1624 от 28.10.2002 г. по гр.д. № 2420/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. са неотносими, тъй като в тях не е дадено разрешение на поставения правен въпрос. В решение от 18.12.2007 г. по гр.д. № 240/2007 г. на САС, даденото разрешение е, че прекратяването на трудовото правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” настъпва в момента на връчване на заповедта за уволнение на работника или служителя, респ. на получаването й по пощата срещу обратна разписка. В този случай съдът е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена лично на жалбоподателя по реда на чл.195, ал.1,т.1 КТ, а в решение № 36 от 2.02.2009 г. по гр.д. № 107/2008 г. на САС, че няма законова пречка заповедта за дисциплинарно уволнение да се счита редовно връчена на работника или служителя, при отказ от негова страна да я получи, когато отказът е редовно оформен. В решение № 2171 от 9.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е изчерпателно. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по друг начин, като единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването – достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до работника или служителя. Приетото от въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно уволнение на Ч. е изпратена на 13.11.2006 г. по факс, посочен лично от него с писмо вх. № Т-54-00-607 от 20.10.2006 г. до министъра на икономиката и енергетиката, в което е посочил, че кореспонденцията до него може да бъде изпращана на този факс и представената разписка, че на 13.11.2006 г. е получен от жалбоподателя документ- заповедта за дисциплинарно уволнение не влиза в противоречие с приетото в решение № 2171 от 9.01.2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. Приетото от въззивния съд разрешение на въпроса не е в противоречие с даденото такова във всички представени от жалбоподателя решения.
Налице е практика за начините по които следва да бъде връчена заповедта за дисциплинарно уволнение, която не се налага да бъде променяна като неправилна, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4991 от 5.11.2010 г. по гр. дело № 10780/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: