Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 08.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 799 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Й. – Д. срещу въззивно решение № 1206 от 06.07.2012 г. по възз. гр.д. № 1571 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ с-в, в частта, с която е потвърдено решение № 41 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 3207 /2009 г. на Пловдивския районен съд, 18 гр. с-в., в частта, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя с правно основание чл.349,ал.2 ГПК за поставяне в дял на делбения имот – двустаен апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението и той е изнесен на публична продан при първоначална цена 68 000 лева, като след продажбата, получените суми се разпределят съобразно делбените квоти.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Н. И. Д., Е. Г. Д., Н. Н. Д. – Ф. не са подали отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за извършването на делба и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Производството е по иск за делба във фаза по извършването.
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че е допуснат до делба един имот – неподеляемо жилище, М. Й. – Д. е предявила претенция за поставяне в дял, не се спори, че към момента на откриване на наследството тя е живяла в апартамента със съпруга си и от представената от нея декларация е видно, че не притежава друго жилище, но до възлагане по реда на чл.349,ал.2 ГПК не може да се стигне, т.к. съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт, а не единствено от наследяване. Съдът е приел че в случая намира приложение т.8 от ТР № 1 / 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС – по приложението на чл.288,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.), според която в хипотезата на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата чрез поставяне на имота в дял, а тя трябва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан
Във връзка с единствения касационен довод – за неправилност на решението поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.349,ал.2 ГПК – че съдът неправилно е приел, че претенция за възлагане може да се уважи само по отношение на съсобственост, възникнала (само) от наследяване, жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос, дали разрешението в т.8 от ТР № 1 / 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС запазва значението си и при действието на ГПК от 2007 г., за който твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът е обуславящ, но настоящият състав намира, че жалбоподателят не е обосновал наличието на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК съгласно приетото в т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : при идентичното съдържание на разпоредбата на чл.349,ал.2 ГПК с тази на чл.288,ал.3 ГПК от 1952 г. (отм.), жалбоподателят е следвало да обоснове правни доводи за това, че създадената съдебна практика, обобщена с посоченото тълкувателно решение, е резултат на неточно тълкуване на разпоредбата или че са настъпили изменения в законодателството и обществените условия, поради което е необходимо осъвременяване на тълкуването.
При липсата на такава обосновка и съгласно приетото в посочената т.4 на ТР № 1 /2010 г. следва да се приеме, че не е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците не претендират разноски и не са доказали, че са направили такива, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1206 от 06.07.2012 г. по възз. гр.д. № 1571 /2012 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., VІ с-в, в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 41 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 3207 /2009 г. на Пловдивския районен съд, 18 гр. с-в., в частта, с която е отхвърлена претенцията на М. Д. Й. – Д. с правно основание чл.349,ал.2 ГПК и имотът е изнесен на публична продан.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2