О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 03.08.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори август през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1752 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. В. Д. и А. И. Д. – двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. М, против въззивното решение № 244 от 15 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 53 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е обезсилено решение № 3* от 8 август 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. и производството по делото е прекратено.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, защото в правния мир не съществува ТР № 1/2000 г. на ОСГК и съдът няма право да се позовава на несъществуващо тълкувателно решение на ОСГК; нередовната искова молба не се разглежда в съдебно заседание и по нея съдът няма право да постановява решение; касаторите поправили констатираните от съда нередовности и съдът приел, че молбата вече е редовна и извършил съдопроизводствени действия по нея; ако съдът е считал, че поправената молба не е редовна, е следвало отново да я остави без движение; решението е постановено при грубо нарушение на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1/2000 г. на ВКС, т. 9, защото поправената искова молба е съобразена изцяло със становището на ОСГК на ВКС и с разпоредбите на чл. 100 ал. 1 и 2 ГПК (отм.) – цената на иска е тази, която е посочена в първоначалната искова молба и е съобразена с дадените от съда указания. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се сочи, че касационното обжалване се търси на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК при грубо нарушаване на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ВКС т. 9 и на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос от значение за точното прилагане на закона и по-конкретно на разпоредбите на чл. 100 ГПК (отм.).
Ответниците Д. И. А., М. Д. А. и С. Д. А. – тримата от гр. Б., чрез процесуалните си представители адв. М, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК изтъкват доводи за липсата на основания за допускане на решението до касационен контрол, както и за неговата правилност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че с поправената искова молба ищците са въвели нови фактически обстоятелства, което представлява изменение на обстоятелствената част на исковата молба, претендират се разходи за ремонт на жилищната сграда на ищците за работи, които не са били предмет на първоначалната претенция; предявени са нови искови претенции за обезщетение за вреди, причинени в по-късен момент – след 1 септември 2002 г., от заявения в първоначалната искова молба; изменен е и петитумът, като сумата от 6000 лева се претендира като частично обезщетение от общата стойност на вредите; поради недопустимото изменение на предявения иск в нарушение на т. 9 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК и поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по нередовна искова молба.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по основанията на т. 1 и 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По първото основание касаторите не поставят въпрос, който да ангажира отговора на ВКС.словие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по спора. Както приема задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. ВКС така също не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но касаторът не го сочи, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В разглеждания случай касаторите са се задоволили да посочат противоречието на решението с т. 9 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. на ВКС, постановено по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК. Липсата на поставен въпрос не дава възможност на касационния съд да стори необходимата преценка за наличието на предпоставката на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационното решение до същинско касационно разглеждане. Както вече беше посочено, касационният съд няма право да допуска касационното обжалване по значим и явен правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, но касаторът не го сочи. В случая не се навеждат твърдения, а и съдът не намира основание да приеме, че атакуваното решение е нищожно или недопустимо, та да пренебрегне горните изисквания и да допусне касационния контрол без поставянето на относим въпрос.
Не следва да се допусне касационното разглеждане и по второто основание, сочено от касаторите – това по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 100 ГПК (отм.).словие за допускане на решението до касационен контрол по този текст е разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или при непълнота, неяснота или противоречия в законите, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени – както приема в т. 4 задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. В разглеждания случай нито едно от посочените обстоятелства не е налице – по приложението на чл. 100 от отменения ГПК е налице изобилна и като цяло непротиворечива съдебна практика, която настоящия състав не намира нужда да изменя или осъвременява. Освен това законовият текст е ясен и не се нуждае от нарочно тълкуване по избрания от касатора ред.
Ответниците не правят искане за заплащане на разноски пред касационната инстанция по реда на чл. 78 ал. 3 ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 244 от 15 юни 2009 г., постановено по в.гр.д. № 53 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: