О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
София, 16.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 823/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Петрол” А. , София чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Окръжен съд-Силистра № 167/16.01.2009 г. по гр. д. № 166/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд Тутракан № 40/9.04.2008 г. по гр. д. № 304/2007 г., с което са отхвърлени предявените от „Петрол” А. , София против Д. Й. Д. от с. З., област Силистра искове за заплащане на сумата 1 213.12 лв., представляваща причинени на работодателя „Петрол” А. , София вреди от липси, констатирани след извършена инвентаризация на 4.04.2007 г., мораторна лихва в размер на 66.44 лв. за периода от 4.04.2007 г. до завеждане на исковата молба-23.08.2007 г. и законна лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба-23.08.2007 г. до окончателното плащане.
С жалбата са развити оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение с основания за касационна обжалваемост с твърдение, че въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в т. ч. и в противоречие с практиката на ВКС по конкретни дела-основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос е посочен въпросът: дали от страна на отчетника е оборена презумпцията на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ /Р. № 469/21.02.1972 г., ВС, ІІ г.о./. Като съществени процесуалноправени въпроси са посочени въпросите: дали ОС-Силистра е спазил изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./Р. от 7.05.2008 г. по т. д. № 91/2008 г., ВКС, ІІ г.о.; Р. № 1105/23.10.2008 г. по гр. д. № 2055/2006 г., ВКС, ІV г.о./, както и въпросът: дали е спазено изискването на чл. 157 ГПК /отм./, /Р. № 2850/23.01.2006 г., по гр. д. № 2250/2004 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 228/29.05.2002 г. на ВКС, І г.о.; Р. № 131/18.03.2003 г. на ВКС, ІV г. о./. Цитираните решения са представени.
За ответника по касация Д. Й. Д. чрез адвокат Н жалбата е оспорена като недопустима с доводи, изложени в писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел , че в съответствие с доказателствената тежест в процеса по иск с пр. осн. чл. 207,ал.1,т.2 КТ отчетникът е установил в процеса, че не е причинил виновно констатираната щета.
От въпросите, формулирани от касатора в изпълнение на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК се изяснява разбирането му, че съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи изходът на конкретното дело.
Това разбиране не може да се сподели.
В контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК поставеният от касатора въпрос, съдържащ се в материалния или процесуален закон, трябва да има принципно основополагащо значение за правото в аспект на конкретния правен спор. Този извод произтича от философията на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ касационната инстанция да е съд основно по правото, а не по съществото на спора, както и от функцията й да унифицира правоприлагането по принципни въпроси с еднакво третиране на аналогични гражданскоправни казуси-чл. 124 Конституция на РБ.
С оглед на изложеното се налага изводът за недопустимост на касационното обжалване в конкретния случай.
Не е изпълнено от страна на касатора императивното изискване на процесуалния закон с чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на принципни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата в страната.
Доколкото въпросът за доказателствената тежест в производството по чл. 207, ал. 1, т.2 КТ може да се прецени като принципен процесуалноправен въпрос, въззивният съд се е произнесъл с решението в съгласие със съдебната практика, на която касаторът се е позовал и е представил към изложението по чл. 284, ал. 3, г. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренски окръжен съд, Гражданско отделение № 167/16.01.2009 г., постановено по гр. д. № 166/2008 г. по касационна жалба от „Петрол” А. , София чрез процесуален представител адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: