– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 873
гр. София 14.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 25.01.2017 (двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3656 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 074/06.06.2016 година, подадена от [община] срещу решение № 532/21.04.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 157/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 4081/20.10.2015 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 19-ти състав, постановено по гр. д. № 4360/2015 година, в частта му, с която е признато за установено по отношение на [община], че дължи на Л. Г. Я. сумата от 1200.00 лева, представляваща част от дължимото се обезщетение за претърпените от Я. вследствие на получени при настъпило на 18.12.2013 година, вследствие на закачане на крака й в поставен на земята елемент от празничната украса на града, непозволено увреждане, изразяващо се в контузия на дясната ръка и на ребрата от дясната страна, неимуществени заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда-12.02.2015година до окончателното заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 826/13.02.2015 година по ч. гр. д. № 1597/2015 година по описа на Районен съд Варна, както и в частта му, с която [община] е осъдена да заплати на Л. Г. Я. сумата от 1800.00 лева, представляваща остатъка до пълния размер на дължимото се за претърпените вследствие на посоченото по-горе непозволено увреждане неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 18.12.2013 година до окончателното заплащане В подадената от [община] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу [община] искове да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [община] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Л. Г. Я. е подала отговор с вх. № 22 365/10.08.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 532/21.04.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 157/2016 година, поради което такова не трябва да се допусне, а ако това бъде направено жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
[община] е била уведомена за обжалваното решение на 03.05.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 16 074/06.06.2016 година, като е подадена по пощата на 03.06.2016 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че с договор № 353/06.11.2013 година., [община] е възложила на [фирма], [населено място] извършването на монтаж, демонтаж и гаранционна поддръжка на външна коледна светлинна украса, изработка и доставка на материали за обновяване на външната коледна украса, както и необходимите ремонтно-възстановителни работи на предадените му материали (външна коледна украса), като действието на договора е бил до 20.01.2014 година.; срокът за извършване на монтажа е бил не по-късно от 06.12.2013 година, а демонтаж в периода между 15.01.2014 – 20.01.2014 година.
Прието е за установено, че на 18.12.2013 година, около 19.00 часа когато се е прибирала от работа Л. Г. Я. се спънала във винкел прикриващ кабел за ток, минаващ по протежението на площада в [населено място] и достигащ до фонтана. Вследствие на това тя е паднала по очи в цял ръст, като кракът ? се заклещил под винкела, а от извиването, подметката на обувката ? се счупила. В. бил дълъг около 5.00-6.00 метра, като започвал от стълбите към площада и завършвал до фонтана, като не е бил означен като препятствие на самото място.
Прието е за установено, че захранването на светлинната коледна украса на фонтана в центъра на [населено място], се е осъществявало от на-близкия парков осветител, който се е намирал до стълбите на площада, чрез вкарване на захранващия кабел в стоманен профил с дължина 5.00-5.50 метра. Самият профил бил с формата на куб с размери 50/50 милиметра и се закрепвал неподвижно към настилката на площада, а в случай на неравност на същата можело да отстои на не повече от 1.00 сантиметра от повърхността.
Въз основа на тези фактически констатации съставът на Окръжен съд Варна е приел, че отговорността на [община] за претърпените от Л. Г. неимуществени вреди трябва да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД. При това въззивният съд не е приел направеното от [община] възражение, че предявеният иск следвало бъде квалифициран като такъв по чл. 50 от ЗЗД. Прието е, че общината не била изпълнила законовото си задължение да поддържа общинската инфраструктура в състояние, което позволява безопасното ? ползване. Доколкото общината като юридическо лице осъществявала правни и фактически действия, чрез натоварени за целта лица, то същата отговаряла за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа. В случая изпълнителят, на който е било възложено монтирането на коледната украса, чрез своите работници не бил извършил необходимите действия за безопасното й изграждане върху площада в състояние, годно за осъществяване на присъщата му функция-а именно място, където гражданите могат свободно да преминават. В резултат на бездействието на отговорните в [община] да контролират точното и коректно изпълнение на възложената работа във връзка с реализирането на украсата, са били настъпили вреди в правната сфера на Л. Г. Я., поради което следвало да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумирало че е виновно, като тази презумпция не се оборвала от твърденията на [община] за съпричиняване от страна на Я.. Дори първоначално профилът да е бил плътно и стабилно прикрепен към земята, а в последствие разхлабването да се е получило в резултат на потока от хора, минаващи по площада, то това не освобождавало служителите на [община] от законовото им задължение да следят и поддържат общинската инфраструктура, което включва отстраняване на всички възникнали повреди по елементите без значение дали същите са настъпили по обективни причини или от действия на трети лица.
В изложението си по чл. 284, ал. 4, т. 1 от ГПК [община] е поставила процесуално правните въпроси за задължението на въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото като прецени всички относими доказателства и обсъди наведените от страните доводи и за това видоизменянето на свойствата на вещта вследствие на употребата й може ли да ангажира отговорността на възложителя на изработката й за обезщетение за причинените вреди, или тази отговорност следва да се носи от собственика на вещта. И по двата въпроса се твърди наличие на противоречие с практиката на ВКС, като се иска допускането на касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. За първия въпрос наличието на такова противоречие се обосновава с решение № 212/01.02.2012 година, постановено по т. д. № 1106/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІ т. о. и решение № 59/14.04.2015 година, постановено по гр. д. № 4190/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. За втория въпрос твърдението за противоречие с практиката на ВКС е обосновано с ППВС № 17/18.11.1963 година и ППВС 4/30.10.1975 година, а също така и с решение № 77/19.07.2013 година, постановено по гр. д. № 968/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
Видно от данните по делото не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по първия от така поставените въпроси. При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна се е съобразил със задължението си да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди направените от страните доводи и възражения. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на всички събрани пред двете съдебни инстанции доказателства, както и на направените от двете страни в производството възражения, като е отразил тази преценка в мотивите към решението си. При тази си дейност съдът не е длъжен да посочва отделно всяко едно от събраните доказателства и всеки един от направените от страните доводи, съответно всяко едно от направените възражения. За да се приеме, че задължението е изпълнено от мотивите на съдебното решение трябва да следва, че тези доказателства, доводи и възражения са обсъдени и преценени от съда и направените от него изводи са обосновани именно с тази преценка. В случая въззивното решение е съобразено с тези изисквания. Определянето на правната квалификация е задължение на съда, при изпълнението, на което той не е обвързан от становището на страните по производството. В случая съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения защо приема, че правната квалификация на иска е по чл. 49 от ЗЗД, в които се съдържа и отговор на направеното от Общината А. възражение, че същата трябва да е по чл. 50 от ЗЗД. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и наведените от страните доводи по отношение на настъпването на непозволеното увреждане и с оглед на тях е приел за установен механизма за настъпването на увреждането. Несъгласието на [община] с горните изводи на въззивния съд, поради твърдяно противоречие във фактическата обстановка по установяване на механиката на падане и начинът на реално увреждане на здравето на Я., а също така и поради твърдяно неправилно определяне на правната квалификация на иска по съществото си представляват твърдения за неправилност на решението и са основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, а не основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна и по отношение на втория от поставените въпроси. Въззивният съд е приел, че вредите са настъпили от неизпълнението на задължението на [община] да поддържа общинската инфраструктура в състояние, което позволява безопасното ? ползване, а не от видоизменените свойства на вещта-метален профил. В случаите, когато непозволеното увреждане е настъпило в резултат на неизпълнение на установено в закона задължение и изпълнението на задължението е възложено на трето лице, отговорността на възложителя е по чл. 49 от ЗЗД, в какъвто смисъл са и цитираните от касатора ППВС № 17/18.11.1963 година и ППВС 4/30.10.1975 година, а също така и с решение № 77/19.07.2013 година, постановено по гр. д. № 968/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., поради което не е налице твърдяното от него противоречие с практиката на ВКС.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 532/21.04.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 157/2016 година по подадената срещу него от [община] касационна жалба с вх. № 16 074/06.06.2016 година и такова не трябва да се допуска.
С оглед на изхода на спора [община] ще трябва да заплати на Л. Г. Я. сумата от 150.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 532/21.04.2016 година, на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, трети състав, постановено по гр. д. № 157/2016 година.
ОСЪЖДА О. А. с адрес [населено място], [улица] да заплати на Л. Г. Я. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 150.00 лева направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.