О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
Гр.София, 17.12. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2558 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Л. И. срещу решение №.87/8.03.19 по г.д.№.105/19 на Окръжен съд Русе – с което е потвърдено решение №.1861/22.11.18 по г.д.№.967/18 на РС Русе за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 15000лв. обезщетение за неимуществени вреди от настъпила на 3.07.17 злополука.
Ответната страна Община Русе оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск –който правилно е квалифициран с оглед твърденията в исковата молба и уточнението й като претенция по чл.49 ЗЗД – е неоснователен, тъй като липсва виновно противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа, в причинна връзка с претендираните вреди. По делото е безспорно, че на 3.07.17 около 16,30ч. при движение по тротоар на [улица]в [населено място] ищецът е претърпял злополука-внезапно върху него фронтално e паднал клон /изключително голям, със сложна структура/ от дърво от уличното озеленяване /притежание на ответника като част от декоративната растителност в рамките на общината/ – и го е съборил на земята, вследствие на което той е търпял имуществени и неимуществени вреди /бил транспортиран от “Спешна помощ“ и хоспитализиран в УМАЛБ Русе, отделение по „Неврохирургия“ (с диагноза „травма на коренчетата в лумбалната област; контузио регио лумбалис“), където пролежал до 7.07.17г., като търпял болки и страдания/. От правна страна съдът е посочил, че се претендират вреди от бездействие, поради което следва да се установи налице ли е било задължение за действие. Дължимото поведение на възложителя е нормативно установено – в ЗУТ /в чл.61 и сл./ и Наредба №.3 за организацията и развитието на комунално-битвата дейност на [община]-от която се установява, че поддържането се осъществява от специализирано общинско предприятие /фирма Паркстрой/. От значение за ангажиране на отговорността на ответника е поведението му не въобще във връзка с поддържането на посочената система, а вменените му задължения по осигуряване на безопасна градска среда на жителите-т.е. такава зелена система, която не застрашава сигурността, здравето и живота им. Поради това на преценка подлежи дали твърдяното от ищеца бездействие на възложителя е налице и дали посочените вреди са в резултат на него.
В случая въззивната инстанция е приела, че фактът на счупване на клон от дървото не е достатъчен да обоснове извод за бездействие на ответника относно задължението му по чл.23 от Наредбата. Отразила е, че нито е твърдяно, нито е доказано, че дървото е застрашавало сигурността на гражданите отпреди инцидента, още по-малко, че е било изсъхнало, болно или старо-наличие на предпоставки за отсичането му не са били установени по делото. Същевременно съдът е намерил за доказано възражението, че вредоносният резултат е следствие на случайно събитие. Посочил е, че от заключението на вещото лице метеоролог и поясненията му в съдебно заседание се установява, че се касае до случайно стечение на обстоятелствата, на преплитане на външни внезапни фактори с присъщите белези на непреодолимост и непредвидимост, които изключват отговорността на общината. Съвкупното и необичайно проявление на природни сили, насочено към дървото, е провокирало увреждането от него – които сили, ако бъдат елиминирани, вредите не биха настъпили. Общината не може да предвиди кога ще настъпи буря и какъв ще бъде нейния обхват и интензитет, нито да я предотврати-поради което и дори да се следи метеорогичната прогноза, необосновано е да се очаква непосредствено след края на бурята, когато ищецът излиза /около час и половина след последния порив на вятъра/, ответникът обективно да може да реагира, за да установи какви са пораженията на декоративната растителност, така че те да бъдат отстранени и/или обезопасени; невъзможността на общината за реакция е обективна, а не субективна; не е налице бездействие или неполагане на дължима грижа. При тези обстоятелства, след като вредоносният резултат не е произтекъл от противоправно бездействие, а от случайно събитие, условията на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорноста на общината не са налице.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл.271, чл.272 вр. и чл.236 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички доводи и възражения на страните /изложени във въззивната жалба/ и събраните доказателства по делото при спазване правилата на формалната и правна логика?“ реш.№.283/ 14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.101/3.06.15 по т.д.№.1740/14, І ТО, реш.№.390/26.06.15 по г.д.№.7568/13, ІV ГО, реш.№.298/28.04.10 по г.д. №.3972/08, ІV ГО/; 2.“Може ли вредоностият резултат при непозволено увреждане да бъде следствие от случайно събитие, когато той се предхожда от виновно поведение? Налице ли е причинна връзка между изпълнението на работата на длъжностни лица на общината и вредоносните действия при наличие на други причини за инцидента?“ /реш.№.166/10.03.10 по г.д.№.4284/ 08, ІV ГО, реш.№.964/11.04.64 по г.д.№.124/64, І ГО, ППВС 9/66, ППВС 7/59/; 3.“Дължи ли се обезщетение по чл.49 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления и събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?“ /ТР 54/23.06.86, ОСГК, реш.№.9/ 2.02.18 по г.д. №.1144/17, ІІІ ГО/; 4.“Могат ли да бъдат приети за форсмажорни обстоятелства, освобождаващи собственика на вещта от отговорност, предхождащи времето на инцидента неблагоприятни климатични условия? Усложнената метеорологична обстановка освобождава ли собственика на вещта от задължението му за носене на отговорност за вредите, причинени от нея, поради обстоятелството, че като собственик на вещта той не е доказал, че негови служители или дуги лица, на които това е възложено, са извършвали регулярна проверка на озеленяването с цел установяване недоброто му състояние?“ /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно цитираната във връзка с първия въпрос задължителната практика на ВКС, съдът е длъжен да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои не, както и исканията на страните, доводите и възраженията им, които имат значение за изхода на спора. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от тази практика. Тя е изложил мотиви досежно повдигнатите в жалбата оплаквания – в това число относно правната квалификация на иска – приемайки, че претенцията правилно е била подведена под нормата на чл.49 ЗЗД. Именно поради това и е изследвала наличието на предпоставките на тази разпоредба за ангажиране на деликтната отговорност на общината – доколкото отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия – вкл. налице ли е твърдяното противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил работа, респективно обстоятелства, които изключват вината. Подробно са обсъдени събраните в тази връзка доказателства – в това число заключението на вещото лице, изготвило метеорологичната експертиза, и визираните в същото причини, довели до счупването на клона. Съдът е обсъдил възраженията относно същите и, предвид необходимостта от специални знания за формиране на извод в тази насока, на база данните от експертизата е приел, че увреждането на дървото е настъпило в резултат на съвкупно и необичайно проявление на природни сили, при елиминирането на въздействието на които вредите не биха настъпили. Именно доколкото уважаването на иска по чл.49 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав, като е формирал извод за липса на виновно противоправно поведение предвид наличие на случайно събитие, съдът го е отхвърлил. Следва да се има предвид, че фактическият състав на отговорността по чл.49 ЗЗД се различава от този на отговорността по чл.50 ЗЗД /ако вредите са в резултат на виновно поведение на дееца и са настъпили при или по повод изпълнение на възложената работа, отговорността е за този, който е възложил работата-по чл.49 ЗЗД; ако вредите са в резултат на вещта, с която си служи дееца, без за тяхното настъпване да е допринесъл самия той (т.е. при ползването й не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, респективно увреждането произтича от особеностите на вещта), отговорността е по чл.50 ЗЗД//. В случая претенцията е основана на твърдяно противоправно поведение /бездействие/ на служители, на които ответникът е възложил работа, и доводи във въззивната жалба във връзка с ангажиране на отговорността му по реда на чл.50 ЗЗД са неотносими-респективно, предвид принципа за диспозитивното начало на гражданския процес и лисата на евентуален иск по чл.50 ЗЗД, такива не подлежат на разглеждане от въззивната инстанция. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК-а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяното отконение от практиката на ВКС, респективно основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивната инстанция – съдът не е приемал, че случайното събитие е било предхождано от виновно поведение – напротив, изрично е посочил, че по делото такова не е налице. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Аналогичното важи и за третия въпрос-който отново предпоставя условие, което не е прието за установено от въззивния съд. Последният не е формирал извод, че падането на дървото се дължи на множество причини –напротив, отразил е, че увреждането е провокирано от съвкупно и необичайно проявление само на природни сили, които, ако бъдат елиминирани, вредите не биха настъпили. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля и твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Четвъртият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въззивната инстанция не е обсъждала въпроси във връзка с ангажиране отговорността на ответника като собственик по чл.50 ЗЗД, доколкото е приела, че е сезирана с иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, респективно твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като няма представени доказателства за направени такива пред ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.87/8.03.19 по г.д.№.105/19 на Окръжен съд Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: