О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 19.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 2171 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ответника [община] против Решение № 1 от 2.01.2013г. по въззивно т.д.№ 540/2012г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено решението по т.д.№ 739/2011г. на ОС Шумен. Първоинстанционният съд е осъдил касатора да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.266,ал.1 ЗЗД сумата 222 131.80лв., дължимо възнаграждение с ДДС по договор за малка обществена поръчка № 064 от 11.09.2007г. и сумата 19 562.90лв.-обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.20101г.-07.12.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска.
Касаторът се позовава на всички основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК иска отмяна на решението и отхвърлянето на предявения иск. Поддържа, че сключените между него и ДФ „З.” договори, регламентиращи отпускането на финансовата помощ по С., с която изцяло е финансирано изпълнението на процесния договор за изработка, обвързват и изпълнителя по него. Счита, че съставянето на актове за извършените СМР между изпълнителя, възложителя и строителния надзор, е само етап от приемането на работата, тъй като тя е следвало да бъде одобрена и от ДФ”З.” по отношение на качество, количество и вид. Фондът не признал –приел за недопустими за финансиране разходи на стойност 185 107.95лв. без ДДС и отказал плащане на финансовата помощ, поради което общината не може да носи отговорност за непризнати и неплатени от трета страна –ДФ „З.” строителни дейности. Касаторът поддържа, че предвид уговорката на чл.6 от договор 064/11.09.2007г., ищецът е обвързан и от договорите, сключени между общината и Ф. и след като последният е открил недостатъци в извършените СМР и е отказал плащане, общината не дължи претендираната сума. Поставеният правен въпрос е: имат ли обвързващо значение/чл.21,ал.1 ЗЗД/ договорите между възложителя и финансиращия орган за третото лице, когато това е изрично предвидено в договора за възлагане на поръчката, като очевидно под „трето лице” касаторът има предвид изработващия. Допълнително поддържаната предпоставка е по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Поставеният правен въпрос е неотносим към изводите на въззивната инстанция и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационнното обжалване. Апелативният съд не само че не е отрекъл обстоятелството, че предметът на договора за малка обществена поръчка „ремонт на общински път „Велики П.-К. ІV” е финансиран изцяло с предоставени от ДФ”З.” финансови средства по програмата С., но е обсъдил сключените от ответника и фонда договори за финансиране. Изводът за неоснователност на иска е изведен от разпоредбата на чл.6 във вр. с чл.5,ал.2 от сключения между страните договор: окончателното плащане на дължимото възнаграждение на изпълнителя е след пускане на строежа в експлоатация, представяне на фактура за фактически извършените СМР с приложени сертификати за произход на вложените строителни продукти, подписани по Наредба № 3 актове и протоколи, съставяни по време на строителството, след писмено одобрение на фактическите извършени СМР от ДФ”З.”; при неодобряване на разходите, предвидени в проекта, включени за възстановяване по Програма „Сапарад”, по вина на изпълнителя поради неточно изпълнение на проекта, размерът на неодобрената сума се приспада от сумата за изплащане на изпълнителя. Въззивната инстанция е приела, че тези разпоредби въвеждат допълнително условие за приемане на изработката чрез одобряване от трето лице, която уговорка не противоречи на закона и е допустима. Тълкувал е, че отказът на третото лице е релевантен единствено в хипотезата, когато неодобряването е резултат на виновно поведение на изпълнителя; че отказът за одобрение няма автоматично правопогасяващо правото на възнаграждение действие и наличието на основанията за отказа, следва да бъдат установени в процеса. Посочил е, че по делото не е спорно и е установено наличието на посочените в чл.5,ал.2 изисквания /пускане на строежа в експлоатация, представяне на фактура за фактически извършените СМР с приложени сертификати за произход на вложените строителни продукти, подписани по Наредба № 3 актове и протоколи, съставяни по време на строителството/, и че самият възложител никога не е твърдял неизправност на изпълнителя, а се е позовал само на неоснователен отказ на ДФ”З.” да преведе средствата и за заплащане на остатъка от финансовата помощ в размер на исковата сума. Мотивирал е, че обстоятелството, че фондът е отказал подпомагане при липса на твърдения за виновно неизпълнение на ищеца, не освобождава от отговорност възложителя, а липсата на парични средства е ирелевантна. При обстойно обсъждане на представените от третото лице помагач ДФ”З.” писмени доказателства, апелативният съд е приел за необосновани и неоснователни причините, с които фондът, за да откаже отпускането на финансовата помощ в размер на исковата сума, е мотивирал извод за „несъответствие на изработката със зададените параметри по количество, вид и размер”. Детайлно са преценени конкретните позиции, по които е прието „несъответствие” и е обобщено, че частичното неодобряване на изработката е на основа само количествени разминавания, между актувано и изпълнено строителство, които са недоказани. Поради липсата на предвидените в чл.5, ал.2 и чл.6 от договора основания за отказ на възложителя да заплати дължимото възнаграждение е потвърдил извода за основателност на предявения иск.
Релевантен за общата предпоставка на касационното обжалване е само този правен въпрос, който е разрешен от въззивния съд и е подготвил или обусловил изхода на делото. Поставеният от касатора въпрос е извън предмета на произнасяне и отговорът му не би бил противопоставим на съжденията на апелативния съд по съществото на спора. Искането на касатора за тълкуване на разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗЗД е самоцелно и ирелевантно към дадените от въззивната инстанция разрешения. Безпредметно е обсъждането на твърдението за наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на „ [фирма] поисканите и доказани разноски за тази инстанция по приложения договор за правна защита и съдействие от 21.03.2013г. в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение- сумата 5 285лв., в брой.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1 от 2.01.2013г.по въззивно т.д.№ 540/2012г. на Апелативен съд В..
Осъжда [община] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 285 лв./пет хиляди двеста осемдесет и пет лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.