О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
гр.София, 25 ноември 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 2661 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. С. чрез адвокат Т. Д. от САК срещу решение № 2020 от 10.03.2016 г. по гр.д. № 10114/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № І-24-39 от 05.06.2015 г., постановено по гр.д. № 5992/2014 г. на Софийски районен съд, с което се отхвърлят предявените от касатора искове срещу [фирма], на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, да се прогласи нищожността на споразумителен протокол от 19.09.2013 г. поради противоречието му със закона и да се присъди сумата от 4310.03 лева на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно със законната лихва до изплащането на сумата.
Касационната жалба съдържа доводи за необоснованост с твърдения, че в обжалваното решение съдът неправилно е преценил събраните доказателства за релевантните по делото факти – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. В „допълнение” към касационната жалба се поддържат изложените оплаквания срещу въззивното решение с твърдения, че изводите на съда са направени в противоречие със съдебна практика на К., ВАС и ВКС, с оглед на което се иска допускане на касационно обжалване.
От [фирма] е подаден писмен отговор, в който се оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и се претендират разноски пред касационната инстанция.
Обжалваното решение на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като в частта, в която съдът се е произнесъл по предявения иск за прогласяване нищожност на споразумителния протокол от 19.09.2013 г. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД цената на иска не е до 5000 лева, а предявеният иск за връщане на платеното без основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от него.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срок, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата е собственик на търговски обект в [населено място], който е бил предоставен под наем на трето за спора лице. Във връзка с непогасени от наемателя задължения за консумирана електроенергия, страните по делото са подписали споразумителен протокол от 19.09.2013 г. за разсрочване на задължение и встъпване в дълг, въз основа на който е ищцата е платила общо сумата от 4310.03 лева. Въззивният съд е възприел изводите на първата инстанция, че липсват доказателства в подкрепа на изложените твърдения за нищожност на споразумението поради противоречие с разпоредбата на чл.21, т.1 от З., доказателствената тежест за което е на ищеца, с оглед на което встъпването в дълг е действително, а платената сума въз основа на споразумението не е дадена без основание, с оглед на което предявените искове на основание чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД са неоснователни.
При тези мотиви на въззивния съд, в представеното „допълнение” към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил крайните изводи на съда в обжалваното решение, поради което не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване и в този смисъл, не може да се обоснове противоречие с приложената от касатора съдебна практика като основание по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая, касаторът не е формулирал обуславящ изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а е изложил съображенията, че въззивният съд необосновано е приел от представените доказателства, че са останали недоказани релевантните за спора факти, което всъщност се припокрива с касационните доводи в жалбата. Тези съображения са конкретни, но имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на съда по съществото на спора и поради това не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл, доводите на касатора, че съдът неправилно е тълкувал съдържанието на документите и неправилно е преценил фактите по делото не могат да бъдат разгледани в производството по чл.288 ГПК, в което се преценяват основанията за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
От ответната страна по касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени в размер на 225 лева, на основание чл.7, ал.2, вр. с чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2020/10.03.2016 г. по гр.д. № 10114/2015 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] разноските пред касационната инстанция в размер на 225 (двеста двадесет и пет) лева, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.