4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 27.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2896 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. Я. Ш., против въззивно решение от 30.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3551/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено изцяло решение № 4785/31.10.2013 г. на Варненския районен съд, 14 с-в, постановено по гр.д. № 6466/2013 г. и са уважени предявените от Д. Х. К. от [населено място] срещу [фирма], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, както и предявеният иск за принудителна безработица с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 6 240 лв., ведно със законните последици.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално естество с твърдението, че са от значение за изхода на делото, а именно – допълнителното споразумение към трудовия договор без изменение на длъжността представлява ли нов трудов договор във връзка с длъжността на работника и съставлява ли съгласие за липсата на образование и връчването на длъжностна характеристика с повишени изисквания във връзка с образованието, основание ли е за последващо прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за които твърди, че са решавани противоречиво от съдилищата – основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позовава се и представя съдебна практика – решение № 1217 от 23.07.2002 г. по гр.д. № 1487/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 77 от 22.02.1995 г. по гр.д. № 1062/1994 г. на ВС, ІІІ г.о. постановени по стария процесуален ред, решение № 148 от 05.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 515/2012 г., ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение от 13.07.2012 г. на Поморийския районен съд по гр.д. № 116/2012 г., за което липсват данни, че е влязло в сила, поради което предвид приетото разрешение в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, то не съставлява противоречива съдебна практика. Предвид представените решения на ВКС по стария и новия процесуален ред, основанията за допускане на касационното обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Х. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразна, тъй като за законосъобразното прекратяване на трудовия договор на това основание е необходимо промяната в изискванията за образование и квалификация да е настъпила след сключването му. В конкретния случай към момента на заемане на процесната длъжност от ищеца по силата на последното допълнително споразумение от 27.04.2011 г. вече са действали изискванията, въведени с длъжностната характеристика от 29.04.2009 г. и към този момент страните по трудовия договор са постигнали съгласие трудовото правоотношение да се осъществи и без да е налице въведеното изискване за висше образование..
Във връзка със заявените основания за допускане до касация, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Повдигнатите от касатора два правни въпроса от материално естество не са обусловили крайния извод на въззивния съд за незаконосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради това, че по-високото изискване за образование е въведено преди последното допълнително споразумение между страните за процесната длъжност, подписано от тях при старите условия, т.е. работодателят е подписал това допълнително споразумение към трудовия договор с ищеца, въпреки знанието си, че работникът не притежава необходимото висше образование, а за да бъде приложен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е необходимо промяната на изискванията за заемане на длъжността – образование или квалификация да е настъпила след сключване на трудовия договор между страните, какъвто очевидно не е настоящия случай. В тази насока е и задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, а именно – решение № 28 от 26.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 2917/2013 г., ІV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., която в случая е съобразена от въззивния съд в обжалваното решение.
Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за касационното производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.01.2014 г., постановено по в.гр.д. № 3551/2013 г. на Варненския окръжен съд, ГО, 8 състав, по касационна жалба с вх. № 6749/05.03.2014 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Д. Х. К. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: