3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 03.10. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 200/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат С. Б.-пълномощник на Т. А. К. и С. И. К. от [населено място], срещу въззивното решение № 445 от 28.10.2010 г. по в. гр. д. № 599/2010 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания акт – касационни отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът по касация К. Д. К. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допускането на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 44 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 432/2007 г. на Балчишкия районен съд в частите, с които е уважен отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, като е признато за установено, че касаторите не са собственици на част от 246 кв. м. от поземлен имот № 397 по плана на новообразуваните имоти на с. о. “П.” в [населено място], съвпадащ с имот № 54 по помощния план, оцветен в жълт цвят на скицата на л. 146 от първоинстанционното дело, и на ищеца са присъдени 291.62 лева, а за разликата до 611.70 лева решението е отменено.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса за процесуалноправната легитимация на страните като абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Считат, че по този въпрос е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като исковата молба е подадена срещу починало лице, така че не е възникнало валидно процесуално правоотношение, в което да встъпят неговите наследници по закон. След като не е осъществено правоприемство, нито изменение на несъществуващо правоотношение, съдът погрешно е приел, че касаторите са конституирани като ответници на самостоятелно основание и процесуалното правоотношение е възникнало с депозиране на молбите, с които искът е насочен срещу тях. Позовават се на решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд: р. № 4262 от 15.12.1983 г. по гр. д. № 2082/1983 г., І-во г. о.; р. № 1730 от 17.12.2002 г. по гр. д. № 252/2002 г. на V-то г. о.; р. № 1633 от 27.11.2001 г. по гр. д. № 1167/2001 г. на ІV-то г. о. /р. № 1640 от 06.11.1998 г. по гр. д. № 1070/1997 г. на ІV-то г. о. не е представено/.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на тези съдебни актове, в които е изразена трайната съдебна практика, че не може да се счита за предявен един иск, когато към датата на предявяването било ищецът, било ответникът е бил починал. Резултат от това правно положение е недопустимостта на приложението на чл. 120 ГПК /отм./ – не може да се създаде правоприемство на починал преди завеждането на делото ответник от неговите наследници. След като за ответник е посочено починало вече лице, не е създадено въобще процесуално правоотношение. То ще възникне едва тогава, когато под една или друга форма ищецът поиска искът да се счита насочен срещу наследниците на починалия.
В разглеждания случай страните са изправени именно пред такава хипотеза. Исковата молба е подадена в районния съд на 20.11.2007 г., а посоченият в нея за ответник И. Б. К. е починал преди това – на 20.03.2006 г. С молби от 02.06.2009 г. и от 12.09.2009 г. ищецът е поискал като ответници да бъдат конституирани неговите наследници: съпруга и дъщеря. Искът срещу тях се счита предявен от момента на подаване на молбите срещу тях, така че не се касае за правоприемство, нито за изменение на иска по реда на чл. 117 ГПК /отм./ чрез замяна на ответника или прибавяне на нов ответник, при която валидността на извършените до момента на изменението процесуални действия се запазва и те имат ефект спрямо новопривлечената страна. С оглед данните по делото следва извод, че правото по иск е надлежно упражнено, възникналото с ответниците /касатори/ процесуално правоотношение е валидно и постановеното по него решение не е недопустимо поради липса на процесуалноправна легитимация на ответниците по иска.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и по втория поставен въпрос: за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Даденото от съда разрешение не противоречи на приетото в р. № 99 от 16.06.2009 г. по гр. д. № 6443/2007 г. на ВКС, І-во г. о., и р. № 289 от 08.09.2009 г. по гр. д. № 1267/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о.
Данните по делото сочат, че спорният имот е част от признатите за възстановяване на ищеца с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ земеделски земи, но в плана на новообразуваните имоти е записан на името на И. Б. К. – наследодател на ответниците по иска /касатори/, в резултат на грешка, обусловена от по-раншното даване на еднакъв номер на два различни имота – този, притежаван от И. Б. К. и съпругата му Т. А. К., с който те се разпоредили в полза на трети за спора лица, и претендираният от ищеца. Въззивният съд обсъдил факта, че ответниците признават да не са ползуватели и че не претендират права спрямо имот № 397, но намерил, че това не изключва правния интерес от водене на делото. Приел, че макар имотът е записан погрешно и не по стояща у тях или у наследодателя им причина, това създава привидност за притежавани от тях вещни права, а тя не може да бъде въведена в производството по възстановяване на собствеността или по обжалване плана на новообразуванитие имоти, където не се разглеждат спорове за материално право. Затова и правилно е заключил, че искът не е лишен от правен интерес. Посочената положителна процесуална предпоставка за водене на делото е налице и постановеното решение не е недопустимо.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 445 от 28.10.2010 г. по в. гр. д. № 599/2010 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: