4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 05.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 700/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Стюард Д. И. СЛ” – [населено място], Кралство Испания, чрез пълномощника си адв. Г. Г. С. – САК Б. срещу Определение № 10670 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 6362/ 2012 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 4994/2012 г. на СРС, 29 с., с което е отхвърлено заявлението на “Стюард Д. И. СЛ” за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу [фирма] за 25 000 лв. – част от дължима неустойка по Договор от 12.12.2007 г. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, тъй като в заявлението е посочил точните клаузи на Договора и Анекса – не съществува неяснота за неизпълнение на кои задължения се дължат неустойки, а въпросът дали клаузите предвиждат такива неустойки, не е свързан с редовността на заявлението, а с основателността му. Излага и оплакване за неправилност на приетото, че вземанията следва да бъдат индивидуализирани по периода, за който се дължат, като счита, че не твърди да претендира неустойка, чийто размер да е в зависимост от периода на забавата, а неустойката е уговорена като конкретна сума – процент от цената на отделните обекти. Заключава, че въззивният съд не е изложил съображения по доводите, съдържащи се в частната жалба и иска определението да се отмени и да се разпореди издаване на заповед. В Изложение по чл. 280 ГПК сочи решените правни въпроси: 1.длъжни ли са страните да уговорят неустойка по начин, размерът й да е обусловен от периода на забавата или може и като определена сума или процент от такава, 2.трябва ли в заявлението по чл. 410 ГПК вземанията за неустойка да се индивидуализират по период, когато размерът на неустойката не е обусловен от периода на забавата, 3. съдът при разглеждане на частната жалба следва ли да обсъди твърденията на жалбоподателя и съдържанието на заявлението. Поддържа по първия и втория въпроси основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с довода, че няма съдебна практика, по третия въпрос – основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, за което сочи съдебна практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземане, което не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за неустойка 25 000 лв. – част от дължими неустойки по чл. 7 ал. 2, чл. 7 ал. 3 от Договор от 12.12.2007 г. за покупко – продажба, строителство и резервация на недвижими имоти, и Анекс, непредставени по делото, съдът е посочил, че заявителят не е изпълнил задължението по чл. 127 ал. 1 ГПК, към която разпоредба препраща чл. 410 ал. 2 ГПК – да изложи фактическите обстоятелства, на които основава вземането – вземанията, за които претендира да е кредитор, не са индивидуализирани по период (с начална и крайна дата), за неизпълнение на кои задължения се дължат (уговорени са неустойки за неизпълнение на редица задължения – за въвеждане на имотите в експлоатация, респ. за снабдяване с удостоверение за ползване, както и за довършителни СМР, които не са уточнени по вид, количество и стойност).
От изложените от жалбоподателя правни въпроси от значение за изхода на делото е въпросът за задължението на заявителя да индивидуализира вземането си в заявлението по чл. 410 ГПК, съответно какви обстоятелства трябва заявлението да съдържа, за да е редовно. Въпросът как следва да е уговорена в договора неустойката, не е от значение за решаване на въпроса за редовността на заявлението, а въпросът за задължението на съда, разглеждащ частната жалба, да мотивира акта си, е въпрос на правилност на постановения съдебен акт.
По решения релевантен процесуалноправен въпрос е създадена съдебна практика на ВКС – Опр.№.488/30.06.2010 г. по ч.т.д.№ 96/ 2010 г., ІІ ТО, Опр.№471/30.06.2010 г. по ч.т.д.№ 405/2010 г., ІІ ТО, Опр.№134/18.03.2009г. по ч.т.д.№120/2009г., І ТО, Опр.№ 39/05.03. 2009 г. по ч.т.д.№41/2009 г., ІІ ТО и др. Същата е в смисъл, че за бъде разгледано заявлението по чл. 411 ГПК, трябва да е редовно от външна страна – чл. 411 ал. 2 т.1 ГПК – да отговаря на императивните изисквания на чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, към която разпоредба препраща чл. 410 ал. 2 ГПК – да съдържа конкретно изложение на обстоятелст – вата, от които произтича вземането и които са от значение за съществуването и изискуемостта му, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта или да не оспорва вземането.
При заявено искане за издаване на заповед за изпълнение за част от различни неустойки, уговорени за неизпълнение на различни задължения на продавача в Договор за покупко – продажба, строителство и резервация на недвижими имоти, и в Анекс, които заявителят не представя, които описва в 9 пера и общата им стойност, и претендира неустойка за неизпълнение в размер на % от стойността на всеки закупен обект, заявителят не индивидуализира в достатъчна степен вземането си така, че при евентуално възражение от длъжника и предявяване на установителен иск от заявителя, да има идентичност между предмета на заповедното производство и този на исковата молба. При така заявено вземане длъжникът не би могъл да прецени дължи ли претендираната сума – част от уговорени неустойки – затова заявеното вземане не съставлява годен предмет на съдебна защита.
Тъй като въззивният съд, за да потвърди разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е решил въпроса в съответствие с посочената съдебна практика, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 10670 от 18.06.2012 г. по ч.гр.д. № 6362/ 2012 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: