1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
гр. София, 05.12.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 600 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца З. С. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. Ж. Г. Ч. срещу решение № 1455 от 02.07.2015г. по в. гр. дело № 4486/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 280 от 08.05.2014г. по гр. дело № 654/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. С. М. срещу Я. В. И. иск по чл. 535 във връзка с чл. 483 ТЗ за заплащане от ответницата в качеството й на поръчител солидарно с Емилия С. С. на сумата 66 000 лв., представляваща получен, но невърнат заем по договор за заем от 10.06.2011г. и издаден въз основа на него на 10.06.2011г. запис на заповед, и ищецът е осъден да заплати на ответницата Я. В. И. сумата 2 825 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „Нищожен ли е запис на заповед, в който са вписани падежи „на предявяване“ и „на определен ден“, но предявяването е извършено на определения ден и в този смисъл касае ли се за „последователни падежи“ /чл. 486 от Търговския закон/?“
Ответницата Я. В. И. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е в преклузивния едномесечен срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и в приложението към нея са посочени основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между ищеца в качеството на заемодател и първата ответница Емилия С. С. в качеството на заемател е сключен на 10.06.2011г. в писмена форма договор за заем за потребление с предмет парична сума на стойност 66 000 лв., която сума заемателят е получил напълно и в брой при подписване на договора. Съгласно чл. 4 от договора падежът на задължението е на определен ден 07.06.2012г., с място на изпълнение постоянния адрес на заемополучателя, и е уговорена възнаградителна лихва в размер на основния лихвен процент плюс 5 пункта, считано от падежа /07.06.2012г./ до окончателното връщане на главницата. Погасяване на задължението по договора чрез изпълнение не е настъпило, поради което предявените искове срещу Емилия С. за заплащане на ищеца на сумата от 66 000 лв. по договора за заем и сумата от 4 197,90 лв. – лихва върху главницата за периода 07.06.2012г. – 03.09.2013г. са уважени на основание чл. 240 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решаващият съдебен състав е установил, че процесният запис на заповед е издаден на 10.06.2011г. от първата ответница Емилия С. С. с цел да служи като обезпечение за изпълнението на договора за заем. Втората ответница Я. В. И. не е страна по договора за заем, но е обезпечила изпълнението му като е подписала като авалист записа на заповед. Възражението на ответницата за нищожност на записа на заповед и авала е прието за неоснователно с оглед на неуспешно проведеното производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на подписа на авалиста.
За да направи извод за неоснователност на предявените искове срещу ответницата Я. И., въззивната инстанция се е аргументирала с нищожност на записа на заповед поради това, че в него са посочени два различни последователни падежа в нарушение на чл. 486, ал. 2 във връзка с чл. 537 ТЗ: първият падеж е определен при условията на чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на точно определена дата, а именно 06.06.2012г., т. е. почти една година след датата на издаване на ценната книга; вторият падеж е определен при условията по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 487, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 537 ТЗ – на предявяване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. По отношение на този въпрос не е налице допълнителното изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В приложимата към настоящия случай императивна правна норма на чл. 486 ТЗ са посочени изчерпателно начините, по които може да бъде определен падежът на менителницата, респективно на записа на заповед, с оглед препращането по чл. 537 ТЗ. В разпоредбата на ал. 2 на чл. 486 ТЗ е установена забрана, както за определяне на падежа по друг начин, така и за посочване на последователни падежи. Посочената правна норма е достатъчно точна, ясна и непротиворечива и не поражда съмнение при тълкуването и прилагането й. Освен това е създадена постоянна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 77/14.08.2015г. по т. д. № 1156/2014г. на ВКС, ТК, I т. о., съгласно която строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен в Търговския закон, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3 във връзка с чл. 486, ал. 1 връзка с чл. 537 ТЗ/ налага извод, че в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В други съдебни актове на ВКС /решение № 213/22.12.2014г. по т. д. № 2700/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 105/23.10.2012г. по т. д. № 515/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/07.11.2013г. по т. д. № 664/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, определение № 146/23.03.2009г. по ч. т. д. № 125/2009г. на ВКС, ТК, I т. о. и определение № 749/23.12.2009г. по ч. т. д. № 857/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/ е прието, че при издаден запис на заповед с падеж на определен ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът „представяне“ не е равнозначен на израза „предявяване“, чрез който се определя падежа в хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ, и не съдържа два начина на определяне на падежа. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл. 492, ал. 1 ТЗ, във връзка с получаване обратно на документа с отбелязване на плащането върху него. Изразът „на предявяване“ е един от начините на определяне на падежа – по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 ТЗ в записа на заповед. Запис на заповед, в който падежът е посочен едновременно „на предявяване“ и „на определена дата“ е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 ТЗ.
В настоящия случай е издаден запис на заповед от 10.06.2011г., в който е посочено, че е „платим на предявяване“ и че „падеж на паричното задължение е 06.06.2012г.“. Поетото с ценната книга задължение е с два различни падежа, поради което като е приел, че записът на заповед е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 във връзка с чл. 537 ТЗ, решаващият съдебен състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Поради това, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1455 от 02.07.2015г. по в. гр. дело № 4486/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 280 от 08.05.2014г. по гр. дело № 654/2013г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. С. М. срещу Я. В. И. иск по чл. 535 във връзка с чл. 483 ТЗ за заплащане от ответницата в качеството й на поръчител солидарно с Емилия С. С. на сумата 66 000 лв. по запис на заповед от 10.06.2011г., издаден за обезпечаване на задължение за връщане на получен заем по договор за заем от 10.06.2011г., и З. С. М. е осъден да заплати на Я. В. И. сумата 2 825 лв. – направени разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.