1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
С., 07.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 651/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. П. Д. от Г., срещу определение № 1 566 от 04.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 482/2010 г. Със същото се потвърждава определение от 19.04.2010 г. по ч. гр. д. № 1 690/2010 г. на Районен съд [населено място], с което се обезсилва заповед № 955/12.02.2010 г. за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК, издадена в полза на дружеството (жалбоподател в настоящото производство) срещу длъжника [фирма] [населено място].
По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на посоченото определение. Приложено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (наименовано „частна жалба допълнение”), в което са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Пловдивският районен съд е издал заповед № 955/12.02.2010 г. по ч. гр. д. № 1 690/2010 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която [фирма] [населено място] е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 23 978,53 лв. – главница, представляваща дължима сума по фактури за покупко – продажба, ведно със законната лихва от 09.02.2010 г. до окончателното й изплащане. Срещу същата е подадено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. С разпореждане от 08.03.2010 г. съдът е указал заявителят да бъде уведомен за постъпилото възражение, както и че следва да предяви иск за установяване на вземането си, в едномесечен срок от уведомяването. Съобщението е получено лично от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Р. Д. на 15.03.2010 г. С определение от 19.04.2010 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, тъй като съдът е приел, че кредитора не е предявил иск по чл. 415 ГПК. На 20.04.2011 г. заявителят е депозирал искова молба, с оглед дадените му указания. Срещу определението за обезсилване е подадена частна жалба пред ОС [населено място], който с определение № 1 566 от 04.06.2010 г. по в. ч. г. д. № 1 482/2010 г. (предмет на настоящото производство) го потвърждава. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства, които да установяват, че исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ГПК.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че е депозирал исковата молба в срока по чл. 415 ГПК, тъй като същата е изпратена по пощата на 15.04.2010 г.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че въпросът е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за решения на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 566 от 04.06.2010 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 1 482/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: