О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 18.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№524 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №208 от 06.11.08г. по гр.д. №293/08г. състав на В. окръжен съд, след частична отмяна на решението от 09.04.08г. по гр.д. №45/08г. на В. районен съд, е допуснал делба на недвижим имот в с. Б. от кв.12.
Въззивният съд е приел, че процесният парцел **** част от имот пл. №234, придобит от общия наследодател Ц по силата на доброволна делба от 08.09.1944г. Имотът е записан на негово име в разписния лист от 1968г. В този имот наследодателят построил жилищна сграда. След смъртта му през 1980г. в имота остават неговият син К. Ц. К. със съпругата си Ц. и дъщеря си К. , а след смъртта на К. през 1992г. – само Ц. и К.
За да допусне делба на този имот между Ц от една страна и другите наследници на Ц. К. В. – ищцата В. И. И. и Н. С. Н., въззивният съд е приел, че не е установено по делото К. Ц. К. и неговите наследници Ц да са завладели частите на останалите наследници и да са манифестирали това свое отношение към имота, като отблъскват владението на останалите наследници.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ц. К. и К. Н. В нея те поддържат оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото, при разпределение на доказателствената тежест и начина на формиране на вътрешното убеждение на съда. В изложението към жалбата се поддържа, че в нарушение на постоянната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 и чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд не обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, пренебрегнал показанията на част от свидетелите, нарушил правилата на доказателствената тежест във връзка с преценката на представения по делото констативен нотариален акт за придобиване на спорния имот по давност от жалбоподателките. В противоречие с приетото в решение №18 от 01.03.74г. по гр.д. №108/74г. на ОСГК на ВС, №413 от 13.2.60г. по гр.д. №9412/59г. на ВС, ІІ ГО и др. въззивният съд признал права на ищцата В ответника Н, без да изследва въпроса дали те са приели наследството на Ц. К. В. Принципното отхвърляне на възможността сънаследник да придобие по давност останал в наследството недвижим имот противоречало на практиката по чл.79, ал.1 от ЗС, израз на която е решение №2351 от 04.10.71г. по гр.д. №1562/71г. на ВС, ІІ ГО. И на последно място – по всички тези въпроси било налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците в производството В. И. И. и Н. С. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивите на въззивния съд са лаконични, но като цяло съответстват на събраните доказателства по делото, не е нарушена доказателствената тежест, ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в жалбата процесуалноправни въпроси. Действително, по делото е представен констативен нотариален акт, който легитимира жалбоподателките като собственици на спорния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Констатациите на този нотариален акт обаче са опровергани от свидетелските показания по делото. Като цяло тези показания не са противоречиви и въпреки че въззивният съд не ги е обсъдил подробно, крайният му извод, че не е установено завладяване от Ц. и К. на частите на останалите съсобственици е формиран при спазване на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и съдебната практика по приложението му. Налице са изрични показания на част от свидетелите, че К. Ц. К. , неговата съпруга Ц дъщеря му К. са признавали правата на ищцата в спорния имот, независимо от обстоятелството, че след омъжването си тя е престанала да живее в него. Тези признания са правени и преди завеждане на делото, по повод уговорка между ищцата и жалбоподателките общо да продадат спорния имот. Правилно е формиран и изводът на въззивния съд, че не са налице категорични доказателства за отблъскване на владението на ищцата от страна на нейния чичо К. К. и наследниците му. Обстоятелството, че само те са останали да живеят в наследствения имот не е достатъчно, за да се приеме, че са изменили намерението си и са започнали да владеят само за себе си и това тяхно променено отношение към имота е станало достояние на другите съсобственици. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и по поставените материалноправни въпроси. Въззивният съд не е излагал специални мотиви във връзка с приемане на наследството на Ц. К. В. , но данните по делото сочат, че ищцата е извършвала конклудентни действия в тази насока. Ето защо въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателките практика по чл.49 от ЗН. Решението не противоречи и на практиката по чл.79, ал.1 от ЗС. Не е отречена принципната възможност част от наследниците да придобият по давност наследствен недвижим имот. Прието е само, че конкретните обстоятелства по делото не сочат такова придобиване. Този извод е в съответствие с доказателствата по делото.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените в жалбата процесуалноправни и материалноправни въпроси са третирани в съдебната практика по един еднообразен начин, с който въззивният съд се е съобразил, ето защо разглеждането на конкретното дело от ВКС няма да внесе нищо ново в тази практика и няма да допринесе за точното приложение на закона и развитието на правото
В. от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №208 от 06.11.08г. по гр.д. №293/08г. състав на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: