O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 16.09.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 670 /2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 427/ 17.03.2009 год. на Й. С. И. и В. Й. И. от гр. К., заявена чрез процесуални представител адв. А срещу въззивно Решение от 09.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 303/2008 година на Кюстендилския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд е отменено Решение от 22.02.2008 година по гр.д. Nо 20/2007 година на Кюстендилския районен съд, с което е допуснато разпределение на ползването на основание чл. 32 ЗС на незастроената част от УПИ IV-1565,1566 от кв. 415 по плана на гр. К. по вариант 2 от заключението на вл. Велинов от 15.01.2008 година и е постановено ново решение , с което правото на ползване между съсобствениците е разпределено по начин, установен от заключението на вл. Велинов от 10.09.2008 година.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , с изложение на основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК, допустимостта се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 ГПК ,тъй като обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с трайната практика на ВКС относно въпроса допустимостта на разпределение на ползването на имот, който не е съсобствен.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – разпределение на ползването на ползване на УПИ и при данните за данъчната оценка на целия недвижим имот/земя/ над минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Соченият материално правен въпрос , с оглед на който касаторът обосновава допустимостта на касационното обжалване, е този за допустимостта на разпределение ползване на парцел, образуван от два имота със самостоятелни пл. Nо/номера/, но без да е налице съсобственост, който е разрешен със въззивното решение в противоречие със трайно установената практика на ВКС,
Настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не е допустимо , тъй като не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т. 1 т.2 или т.3 ГПК.
Изложените от решаващия съд мотиви на обжалваното въззивно решение за уважаване на искането по чл. 32 ал. 2 ЗС на Н. П. и В. К. по предложените вариант на в.л.инж. Велинов по експртизата пред втората инстанция не са в противоречие с трайната практика на ВКС за допустимост разпределение ползването на съсобствена вещ. Изводите на съда в насока , че образувания по силата на влезлия в сила регулационен план УПИ IV-1565,1566 от кв. 415 по плана на гр. К. е съсобствен , се базира на констатациите , че уличната и дворищна регулация на местността и квартала е одобрена с Решение Nо 61/ 26.03.2004 година на ОбС гр. К., публикувано в ДВ бр.11.05.2004 година и двата поземлени имота, съответно с пл.Nо 1565 и пл. Nо 1566 са обединени в една поземлена единица. В тази смисъл, тезата , че е постановено решение несъобразено с трайната съдебна практика е неоснователно. Доколкото с жалбата се подържат доводи за несъобразяване на тези изводи с разпоредбите на ЗУТ- §6 ал.2 от ПР на ЗУТ, то основателността им може да се провери само доколкото са налице предпоставки за допустимост на обжалването.
Не може да се приеме , че е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, тъй като по цитирания случай по гр.д. Nо 239/2008 година на Кюстендилския окръжен съд е налице различна фактическа обстановка, касае се не до първична регулация/ хипотеза по делото/ а до последваща регулация , в които хипотези следва да се съобразят посочените разпоредби на преходните правила на ЗУТ.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , тъй като релевирания материално правен проблем не е от естество да налага произнасяне с оглед на уеднаквяване на практиката на съдилищата и за развитие на парвото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 427/ 17.03.2009 год. на Й. С. И. и В. Й. И. от гр. К., заявена чрез процесуални представител адв. А срещу въззивно Решение от 09.02.2009 година, постановено по гр.д. Nо 303/2008 година на Кюстендилския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: